Читать «Уейуърд» онлайн - страница 10

Отговор не последва.

Посрещна го мълчаливата, стисната като в юмрук енергия на празна къща.

Той окачи каубойската си шапка на закачалката и седна на един стол да се справи с ботушите.

Отиде по чорапи в кухнята. Млякото беше пристигнало. Четири стъклени бутилки задрънчаха, когато отвори хладилника. Той взе една и я понесе по коридора към кабинета си. Това бе любимото му помещение в къщата. Ако седнеше в голямото тапицирано кресло до прозореца, можеше да се радва на мисълта, че не го наблюдават. Повечето постройки в Пайнс имаха едно-две слепи места. При третото си посещение в комплекса бе успял да се добере до чертежите с камерите в дома му. Запомни местоположението им. Беше попитал Пилчър дали може да ги махне и му бе отказано. Пилчър искаше Итън да изпита напълно какво е да живееш под наблюдение, за да „имаш връзка с хората, над които бдиш“.

Имаше утеха в мисълта, че в този момент никой не може да го види. Разбира се, те знаеха къде се намира във всеки момент благодарение на микрочипа зад ахилесовото му сухожилие. Беше проявил благоразумието да не пита дали не може да бъде изключен от тази мярка за сигурност.

Отвори бутилката и отпи дълга глътка.

Не беше от нещата, които би казал на Тереза (докато го слушаха), но често си мислеше, че при всички ужасни трудности, свързани с живота им в Пайнс — без уединение, без свобода, под непрекъсната смъртна заплаха, — млякото, доставяно всеки ден от мандрата в югоизточния край на долината, е едно от малкото светли неща тук.

Студено, пълномаслено и прясно, със сладкия дъх на трева.

През прозореца виждаше задния двор на съседите. Дженифър Рочестър бе клекнала до една цветна леха и гребеше с лопатка пръст от ръчна количка. Спомни си досието й. В миналия си живот била преподавател в университета на щата Вашингтон. В Пайнс работеше като сервитьорка в бирарията четири вечери в седмицата. Беше примерен жител, ако не се броеше бруталната интеграция, която почти не бе успяла да приеме.

„Престани“.

Не искаше да мисли за работа, за личните подробности от живота на съседите.

Какво ли си мислеха те за него?

Потръпна от този живот.

Подобни моменти на отчаяние го връхлетяваха от време на време. Нямаше изход, не можеше да бъде друг човек — не и ако искаше семейството му да е в безопасност.

Бяха му го казали пределно ясно.

Итън знаеше, че може би трябва да прочете доклада за Маккол, но вместо това отвори чекмеджето на масичката до него и извади книгата със стихотворения.

Робърт Фрост.

Кратка сбирка стихотворения за природата.

Хемингуей го бе смазал сутринта, но Итън винаги намираше утеха у Фрост.

Чете близо час.

За кърпене на стени, снежни гори и неизминати пътища.

За притъмняло небе.

Чу стъпките на жена си на верандата.

Посрещна я на вратата.

— Как мина денят? — попита я.

Очите на Тереза сякаш прошепнаха: „Седях безсмислено зад едно бюро цели осем часа и не размених нито дума с друга душа“, но тя се усмихна насила и отговори:

— Чудесно. А твоят?

„Срещнах се с човека, отговорен за този затвор, който наричаме дом, и взех секретно досие за един от съседите ни“.