Читать «Уейуърд» онлайн - страница 12

— Значи все още можем да го правим — каза той и двамата се разсмяха.

— Следващия път ще махнем помощните колела — каза тя.

— Идеята ми харесва.

Той се претърколи и Тереза се сгуши в него.

Итън се увери, че очите й са затворени.

После се усмихна нагоре към тавана и му показа среден пръст.

Итън и Тереза приготвяха вечерята заедно: режеха продуктите един до друг на плота.

Беше време за прибиране на реколтата в общинската градина, краят на сезона, и хладилникът на семейство Бърк бе пълен с пресни зеленчуци и плодове. Тези месеци от годината бяха несъмнено най-благодатните за Уейуърд Пайнс по отношение на храната. След като скрежът попареше листата и снежната линия започваше да се спуска бързо към долината, храната поемаше по катастрофалния път към замразяването и изсушаването. През шестте месеца от октомври до март трябваше да карат на пакетирани изсушени боклуци. Тереза вече беше предупредила Итън, че посещаването на магазина за хранителни стоки през декември е като пазаруване за космическа мисия — рафт след рафт сребристи пакети, надписани по най-възмутителен начин — крем брюле, сандвич с печено сирене, филе миньон, опашка на омар. Вече го беше заплашила, че ще му поднесе замразен стек и омар за коледната вечеря.

Тъкмо бяха приключили с приготвянето на огромната салата (лук, репички и малини върху спанак и червена маруля), когато Бен нахълта в къщата — със зачервени бузи, миришещ на момчешка пот и лудуване навън.

Все още уловен в онзи деликатен миг между момчето и мъжа.

Тереза отиде при сина си, целуна го и го попита как е минал денят му.

Итън включи стария „Филипс“ — лампово радио от 50-те в отлично състояние. Незнайно защо Пилчър се беше погрижил във всяка обитавана къща да има по едно.

Избирането на канал беше лесно — имаше само един. През повечето време се чуваше само шум, но имаше едно-две публицистични предавания, а между седем и осем винаги течеше „Вечеря с Хектър“.

Хектър Гейтър бе средно прочут пианист в миналия си живот.

В Пайнс той преподаваше уроци на всеки, който искаше да учи, и всяка вечер свиреше за града.

Итън усили звука и гласът на Хектър се присъедини към семейството му.

— Добър вечер, Уейуърд Пайнс. Аз съм Хектър Гейтър.

Итън започна да слага салата.

— Седнал съм зад моя „Стейнуей“, великолепен „Бостън Бейби Гранд “.

Първо на жена си.

— Тази вечер ще изсвиря произведението „Голдберг вариации“ написано първоначално за клавесин от Йохан Себастиан Бах.

После на сина си.

— Строежът на произведението представлява ария, последвана от трийсет нейни вариации. Приятно слушане.

Докато си слагаше салата и сядаше, Итън чу как столът на пианиста изскърца.

След вечеря взеха купи домашно приготвен сладолед и излязоха на верандата.

Седнаха в люлеещи се столове.

Ядяха и слушаха.

Итън чуваше музиката на Хектър през отворените прозорци на съседните къщи.

Тя изпълваше долината.

Прецизни звънки ноти бликаха между отвесните скали, ръждивочервени от сиянието на залеза.