Читать «Внимавай какво си пожелаваш» онлайн

Джефри Арчър

Пролог

Себастиан стисна волана. Камионът зад тях удари бронята и побутна малкия автомобил напред. Регистрационният номер се откачи и отлетя нанякъде. Себастиан се опита да увеличи поне мъничко дистанцията, но не можеше да ускори, без да се блъсне в предния камион и да бъде смачкан между двата като хармоника.

След секунди бяха засилени за втори път — камионът зад тях бутна колата им доста по-силно и я запрати към камиона отпред. Когато последва трети удар, думите на Бруно «Сигурен ли си, че вземаш правилното решение?» изплуваха в ума на Себастиан. Той хвърли поглед към приятеля си, който се беше вкопчил с две ръце в таблото, а лицето му бе побеляло от страх.

— Искат да ни убият! — изкрещя Бруно. — За бога, Себ, направи нещо!

Себастиан погледна безпомощно към отсрещните платна, но видя плътен поток коли, движещи се в обратната посока.

И тогава камионът пред тях започна да намалява и той разбра, че ако искат да оцелеят, трябва да вземе решение, при това веднага. Погледна отново отсрещните платна, като търсеше отчаяно пролука в потока. Когато камионът отзад ги блъсна за четвърти път, Себастиан разбра, че е оставен без избор.

Рязко завъртя волана надясно, прелетя през тревната ивица и се понесе право през насрещното движение. Натисна газта до дупка и се замоли да стигнат безопасността на полето, което се простираше отпред, преди да ги е блъснала някоя кола.

Микробус и автомобил набиха спирачки и рязко завиха, за да избегнат малкото „Ем Джи“, което профуча през пътя пред тях. За миг Себастиан си помисли, че може и да успее… а после видя изпречилото се дърво. Махна крака си от газта и зави рязко наляво, но твърде късно. Последното, което чу, бе писъкът на Бруно.

Хари и Ема

1957–1958

1

Хари Клифтън се събуди от звъна на телефон.

Сънуваше нещо, но не можеше да се сети какво точно. Може би настоятелният металически звън беше част от съня. Обърна се мудно и примигна към светещите зелени стрелки на часовника до леглото. 6:43 сутринта. Усмихна се. Само един човек би помислил да му звънне по това време. Вдигна слушалката и промърмори с престорено сънен глас:

— Добро утро, скъпа.

Отговор не последва и за момент Хари се зачуди дали телефонистът на хотела не е объркал номера на стаята. Тъкмо се канеше да затвори, когато някой изхлипа в слушалката.

— Ти ли си, Ема?

— Да — отвърна тя.

— Какво е станало? — меко попита той.

— Себастиан е мъртъв.

Хари не отговори веднага, защото в момента ужасно му се искаше да си мисли, че още сънува.

— Не може да бъде — рече най-сетне. — Вчера разговарях с него.

— Загинал е тази сутрин. — Ема едва успяваше да произнесе по няколко думи наведнъж.

Хари рязко се изправи, вече напълно буден.

— При автомобилна катастрофа — продължи Ема между риданията.

Хари се опита да запази спокойствие и зачака да му каже какво точно е станало.

— Пътували са заедно за Кеймбридж.

— Кои? — попита Хари.

— Себастиан и Бруно.

— Бруно жив ли е?

— Да. Но е в болница в Харлоу и не са сигурни, че ще изкара нощта.

Хари отметна одеялото и спусна крака на килима. Замръзваше и не беше на себе си.