Читать «Внимавай какво си пожелаваш» онлайн - страница 5

До количката стоеше асистент в бяла престилка. Мълчеше.

— Готова ли сте, мисис Клифтън? — меко попита мистър Оуен.

— Да — твърдо отвърна Ема и ноктите й се впиха в дланите й.

Оуен кимна и асистентът дръпна чаршафа. Ема се взря в покритото с драскотини и синини лице и го разпозна моментално. Изкрещя, рухна на колене и захлипа неудържимо.

Мистър Оуен и асистентът не се изненадаха от очакваната реакция на майка, виждаща мъртвия си син, но наистина се смаяха, когато тя каза тихо:

— Това не е Себастиан.

2

Таксито спря пред болницата и Хари се изненада, че Ема го чака при входа. Още повече се изненада, когато тя затича към него. На лицето й беше изписано огромно облекчение.

— Себ е жив! — извика тя още преди да стигне до него.

— Но ти каза… — започна той, докато тя се хвърли в обятията му.

— Полицаите са сгрешили. Приели са, че е карал собственикът на колата и че следователно Себ е седял до него.

— Значи Бруно е бил пътникът? — тихо попита Хари.

— Да — малко виновно рече Ема.

— Даваш ли си сметка какво означава това? — попита Хари, като я пусна.

— Не. Какво имаш предвид?

— Полицията е казала на Мартинес, че неговият син е оцелял, а сега той ще открие, че мъртвият е Бруно, а не Себастиан.

Ема сведе глава.

— Горкият — каза тя, докато влизаха в болницата.

— Освен ако… — започна Хари, но не довърши. — Как е Себ? Какво е състоянието му?

— Тежко. Мистър Оуен каза, че почти не му е останала здрава кост. По всичко изглежда, че ще остане в болницата няколко месеца и може да прекара остатъка от живота си в инвалидна количка.

— Да сме благодарни, че е жив — каза Хари и прегърна жена си през раменете. — Ще ни пуснат ли да го видим?

— Да, но само за няколко минути. И имай предвид, скъпи, целият е в гипс и бинтове, така че може дори да не го познаеш.

Хвана го за ръка и го поведе към първия етаж, където се срещнаха с жена в тъмносиня униформа, която следеше внимателно пациентите и от време на време даваше нареждания на подчинените си.

— Аз съм мис Пъдикомби — каза тя и протегна ръка.

— Старша сестра за теб — прошепна Ема.

Хари стисна ръката й.

— Добър ден, старша сестра.

Без да каже нито дума повече, дребната жена ги поведе през отделението към две редици легла, всичките заети. Продължи нататък, докато не стигна до един пациент в дъното на помещението. Дръпна завесата около Себастиан Артър Клифтън и се оттегли.

Хари впери поглед в сина си. Левият му крак беше вдигнат с макара, а другият, също гипсиран, лежеше на леглото. Главата му беше омотана в бинт, който оставяше свободни само едното му око и устните. Окото погледна към тях, но устните не помръднаха.

Хари се наведе да го целуне по челото, а Себастиан прошепна:

— Как е Бруно?

— Съжалявам, че се налага да ви разпитвам след всичко, което сте преживели — каза главен инспектор Майлс. — Не бих го направил, ако не беше абсолютно необходимо.