Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 9

— Идеята не е лоша.

— Говоря сериозно, скъпи. Ако не е бил Стария Джак, сигурно още щеше да си там.

— Така е — призна Хари и вдигна чаша в памет на човека с голямо сърце Джак Тарант. — Но какво можем да направим?

Ема така се забави с отговора си, че Хари се зачуди дали не е задрямала.

— Може би е време да имаме второ дете.

Хари така се изненада, че затвори книгата и се вгледа внимателно в жена си. Не беше сигурен, че я е чул правилно.

— Но нали се разбрахме…

— Разбрахме се. И не съм променила решението си. Но няма причина да не си помислим за осиновяване.

— Откъде ти дойде тази идея, скъпа?

— Непрекъснато си мисля за малкото момиче, което открили в кабинета на баща ми в нощта на смъртта му — Ема така и не можеше да произнесе думата убийство, — и за възможността то да е негово дете.

— Но за това няма никакви доказателства. Пък и не съм сигурен дали би могла да откриеш къде е тя след толкова време.

— Мислех да се обърна към един известен автор на детективски романи и да потърся съвета му.

Хари обмисли внимателно думите си.

— Уилям Уоруик вероятно щеше да ти препоръча да се опиташ да откриеш Дерек Мичъл.

— Предполагам, не си забравил, че той работеше за баща ми и едва ли може да се каже, че действаше в наш интерес.

— Така е — рече Хари. — И именно затова бих потърсил неговия съвет. В края на краищата той е единственият, който знае къде са заровени всички трупове.

Разбраха се да се срещнат в „Гранд Хотел“. Ема пристигна няколко минути по-рано и избра място в ъгъла на салона, където нямаше да могат да ги подслушват. Докато чакаше, повтори наум въпросите, които смяташе да зададе.

Мистър Мичъл влезе в салона точно когато часовникът отброяваше четири. Макар да бе напълнял малко от последната им среща и косата му се бе прошарила, характерното му куцане си оставаше все същото. Първата мисъл на Ема бе, че прилича повече на банкер, отколкото на частен детектив. Той явно я позна, защото тръгна право към нея.

— Радвам се да ви видя отново, мисис Клифтън.

— Моля, седнете — отвърна Ема. Питаше се дали и той е толкова нервен, колкото е тя. Реши да започне направо по същество. — Мистър Мичъл, исках да се срещнем, защото се нуждая от услугите на частен детектив.

Мичъл се размърда смутено в стола.

— При последната ни среща обещах да уредя остатъка от дълга на баща ми към вас.

Хари беше предложил това. Беше й казал, че така Мичъл ще осъзнае, че тя сериозно смята да го наеме. Ема отвори чантата си, извади плик и му го подаде.

— Благодаря — каза явно изненаданият Мичъл.

Ема продължи:

— Сигурно си спомняте, че при предишната ни среща разговаряхме за бебето, открито в кошница в кабинета на баща ми. Главен детектив инспектор Блейкмор, който разследваше случая, както със сигурност помните, каза на съпруга ми, че момиченцето ще бъде предадено на грижите на местните власти.

— Това е стандартната процедура, ако никой не предяви претенции към детето.

— Да, вече успях да установя това. Вчера разговарях с началника на съответния отдел в Градския съвет, но той отказа да ми даде информация къде би могло да е момичето сега.