Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 8

Една петъчна вечер двамата откриха истинската причина за честите отсъствия на Джайлс през последните няколко месеца.

Той се беше обадил на Ема няколко дни по-рано, за да й каже, че ще идва в Бристол за уикенда и че ще пристигне в петък навреме за вечеря. Онова, което бе пропуснал да спомене, бе, че няма да дойде сам.

Ема обикновено харесваше приятелките на Джайлс, които винаги бяха привлекателни, често малко смахнати и всички без изключение го обожаваха, дори повечето да не се задържаха достатъчно, за да успее да ги опознае. Този път обаче случаят беше различен.

Когато в петък вечер Джайлс им представи Вирджиния, Ема остана озадачена какво толкова вижда брат й в тази жена. Вярно, беше красива и с доста добри връзки. Всъщност още преди да седнат на вечеря Вирджиния на два пъти сподели, че навремето била избрана за дебютантка на годината (през 1934) и три пъти спомена, че е дъщеря на граф Фенуик.

Ема щеше да отдаде всичко това просто на нервността на гостенката, ако Вирджиния не чоплеше претенциозно храната си и не сподели с висок шепот с Джайлс мнението си, че явно в Глостършър е трудно да се намери прилична домашна прислуга. За изненада на Ема, Джайлс само се усмихваше на тези наблюдения и не възрази нито веднъж. Ема тъкмо се канеше да каже нещо, за което със сигурност щеше да съжалява, когато Вирджиния заяви, че е уморена след дългия ден и желае да си легне.

След като тя стана и се оттегли, следвана плътно от Джайлс, Ема отиде в салона, наля си едно голямо уиски и се отпусна в най-близкото кресло.

— Един бог знае как ще приеме майка ми лейди Вирджиния.

Хари се усмихна.

— Мнението на Елизабет няма да е от особено значение. Имам чувството, че Вирджиния ще се задържи точно толкова, колкото и другите приятелки на Джайлс.

— Не съм сигурна — рече Ема. — Чудно ми е обаче защо проявява интерес към Джайлс, след като ясно й личи, че не е влюбена в него.

Когато в неделя следобед Джайлс и Вирджиния потеглиха обратно за Лондон, Ема бързо забрави за дъщерята на граф Фенуик, тъй като трябваше да се заеме с много по-належащ проблем. Поредната детегледачка подаваше заявление за напускане — чашата преляла, когато открила в леглото си таралеж. Хари изпита известно съчувствие към горката жена.

— Лошото е, че е единствено дете — каза Ема вечерта, след като най-сетне успя да приспи детето. — Не може да е весело, когато няма с кого да си играеш.

— Никога не съм имал подобен проблем — каза Хари, без да вдига поглед от книгата.

— Майка ти ми каза, че си бил доста буен, преди да отидеш в „Сейнт Бийд“, и че когато си бил на неговата възраст, си прекарвал повече време на доковете, отколкото у дома.

— Е, скоро и той ще отиде в „Сейнт Бийд“.

— И какво да правя аз дотогава? Да го оставям всяка сутрин на доковете ли?