Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 11

Докато Мичъл се отдалечаваше с накуцване, Ема се почувства малко виновна. Не му беше предложила дори чай.

Ема бързаше да се прибере и да разкаже на Хари за срещата си с Мичъл. Когато нахълта в библиотеката в Барингтън Хол, той тъкмо оставяше слушалката. На лицето му беше цъфнала такава огромна усмивка, че тя каза само:

— Ти си пръв.

— Американските ми издатели искат да направя турне в Щатите по случай излизането на новата ми книга следващия месец.

— Чудесна новина, скъпи. Най-сетне ще можеш да се запознаеш с баба Филис и братовчеда Алистър.

— Очаквам го с нетърпение.

— Не ми се подигравай!

— Не се подигравам. Издателите предложиха ти също да участваш в пътуването, така че също ще можеш да ги видиш.

— С огромно удоволствие бих дошла с теб, скъпи, но моментът изобщо не е подходящ. Райън си събира багажа и ми е неудобно да кажа, но агенцията за детегледачки ни е сложила в черния си списък.

— Може да опитам да убедя издателите да се съгласят и Себ да дойде с нас.

— Което най-вероятно ще свърши с депортирането ни — каза Ема. — Не, ще остана тук със Себ, докато ти завладяваш колониите.

Хари я прегърна.

— Жалко. Очаквах с нетърпение втори меден месец. Между другото, как мина срещата ти с Мичъл?

Когато Дерек Мичъл се обади на Ема, Хари беше в Единбург да изнесе реч на някакъв литературен обяд.

— Мисля, че имам следа — каза детективът, без да се представя. — Кога можем да се срещнем?

— Утре в десет, на същото място?

Веднага щом затвори, телефонът иззвъня отново и тя вдигна. Беше сестра й.

— Каква приятна изненада, Грейс. Но доколкото те познавам, явно имаш сериозна причина да се обаждаш.

— Някои от нас сме на пълен работен ден — напомни й Грейс. — Все пак си права. Обаждам се, защото снощи бях на лекция на професор Сайръс Фелдман.

— Двукратният носител на „Пулицър“? — попита Ема с надеждата, че ще впечатли сестра си. — От Станфордския университет, ако не се лъжа.

— Впечатлена съм — призна Грейс. — Ти обаче ще се впечатлиш, когато разбереш каква беше темата.

— Той е икономист, нали? — попита Ема, опитвайки се да остане на положение. — Трудно може да се каже, че е по моята специалност.

— Нито пък по моята, но когато става дума за транспорт…

— Изглежда интересно.

— И беше — каза Грейс, без да обръща внимание на сарказма й. — Особено когато засегна въпроса за бъдещето на превоза на стоки, след като „Бритиш Овърсийс Еъруейс“ планира да открие редовна въздушна линия между Лондон и Ню Йорк.

Ема изведнъж разбра защо се обажда сестра й.

— Някакъв шанс да получа лекцията в писмен вид?

— Има по-добър вариант. Следващата му лекция е в Бристол, така че би могла да го чуеш лично.

— Може би ще успея да поговоря с него след лекцията. Има толкова неща, които бих искала да го попитам — рече Ема.

— Добра идея, но имай едно наум. Макар да е един от онези редки мъже, чиито мозъци са по-големи от топките им, в момента е женен за четвърти път, а снощи от жена му нямаше и помен.