Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 67

Джесика го забеляза първа и моментално се втурна към него с викове: „Чичо Джайлс, чичо Джайлс, къде беше?“. Къде наистина, помисли си Джайлс, докато гледаше момичето, което обожаваше — не съвсем лебед, но вече не и патенце. Джесика скочи и го прегърна. Той погледна над рамото й и видя Грейс и Ема да вървят към него. И трите се опитаха да го прегърнат едновременно. Другите гости се загледаха към тях, питайки се каква е причината за тази врява.

— Ужасно съжалявам — каза Джайлс, докато се ръкуваше с Хари. — Изобщо не трябваше да ти причинявам това.

— Стига си се измъчвал — отвърна Хари. — Пък и, честно казано, и двамата сме минавали през много по-лоши неща.

Джайлс се изненада колко бързо се отпусна с най-стария си приятел. Бъбреха за Питър Мей като в старите времена, когато я видя — и вече не можеше да откъсне очи от нея.

— Най-добрият удар, който съм виждал — каза Хари и изнесе крак напред, като се мъчеше да демонстрира без бухалка. Не беше забелязал, че вниманието на Джайлс е насочено другаде.

— Да, бях в Хедингли, когато отбеляза сто точки срещу южноафриканците още от първия опит.

— Аз също видях това отбелязване — обади се възрастен господин, който се беше присъединил към тях. — Великолепен удар.

Джайлс се извини и се запромъква през тълпата, като спря да побъбри със Себастиан за това как се справя в училище. Младежът изглеждаше много по-спокоен и уверен, отколкото го помнеше.

Джайлс започваше да се опасява, че тя ще си тръгне, преди да е имал шанс да се запознае с нея, и когато Себастиан се разсея с една кренвиршка, продължи през гостите, докато не се озова до нея. Тя бъбреше с някаква по-възрастна жена и като че ли не го забеляза. А той стоеше с вързан език и се питаше защо на англичаните им е така трудно да се представят на жени, особено ако са красиви. Колко прав беше вицът — а тук дори не беше необитаем остров.

— Не мисля, че Шварцкопф има подходящ глас за тази роля — тъкмо казваше другата жена.

— Може би сте права, но въпреки това съм готова да дам половината си годишна заплата само за да я чуя как пее.

По-възрастната жена погледна Джайлс и се обърна да поговори с друг, сякаш беше разбрала какво предстои. Джайлс се представи с надеждата, че никой няма да им се лепне. Ръкуваха се. Дори съвсем лекото докосване…

— Здравейте. Аз съм Джайлс Барингтън.

— Вие трябва да сте братът на Грейс, депутатът с радикалните възгледи, за когото чета непрекъснато. Аз съм Гуинет.

— Студентка ли сте?

— Ласкаете ме — отвърна тя и му се усмихна. — Не. Тъкмо завършвам докторската си дисертация. Сестра ви ми е научен ръководител.

— На каква тема?

— Връзката между математиката и философията в Древна Гърция.

— С нетърпение очаквам да я прочета.

— Ще се опитам да ви пратя чернова.

— Кое е момичето, с което си говори Джайлс? — попита Ема сестра си.

Грейс се обърна и погледна през залата.

— Гуинет Хюз, най-добрата ми докторантка. Определено е пълна противоположност на лейди Вирджиния. Дъщеря на уелски миньор от долините, както обича да напомня на всички, и определено знае значението на израза compos mentis.