Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 69

Джайлс остана прав и я погледна. Беше най-малко вероятната кандидатка, с която би прекарал палав уикенд в Брайтън.

— Бихте ли ме запознали с процедурата?

— Разбира се, сър Джайлс — каза мис Холт, сякаш я беше помолил да си води записки. — В осем часа ще слезем долу да вечеряме. Резервирала съм маса в центъра на салона с надеждата, че някой може да ви познае. След вечеря ще се върнем в стаята. Аз ще остана напълно облечена през цялото време, но вие можете да се съблечете в банята и да си сложите пижама и халат. В десет часа ще легна да спя на леглото, а вие ще спите на канапето. В два след полунощ ще се обадите на рецепцията и ще поръчате бутилка скъпо шампанско, половин пинта „Гинес“ и сандвичи с шунка. Когато пиколото достави поръчката, ще кажете, че сте искали сандвичи с домати и сирене, и ще му кажете незабавно да смени поръчката. Когато се върне, ще му благодарите и ще му дадете банкнота от пет лири.

— Защо толкова голям бакшиш? — попита Джайлс.

— Защото ако се стигне до съд, пиколото несъмнено ще бъде призован като свидетел и трябва да сме сигурни, че не ви е забравил.

— Разбирам.

— На сутринта ще закусим заедно и когато освобождаваме стаята, трябва да платите сметката с чек, така че да може да се проследи лесно. На излизане ще ме прегърнете и ще ме целунете няколко пъти. След това ще се качите в такси и ще ми помахате за довиждане.

— Защо няколко пъти?

— Защото трябва да сме сигурни, че частният детектив на съпругата ви ще се сдобие с фотография, на която се разпознавате лесно. Имате ли други въпроси, сър Джайлс, или да слизаме за вечеря?

— Да, мис Холт. Мога ли да ви попитам колко често правите това?

— Вие сте третият ми джентълмен за тази седмица и агенцията вече ми е уредила два ангажимента за следващата.

— Това е лудост. Законите ни за развод са откровено варварски. Правителството трябва да прокара ново законодателство колкото се може по-скоро.

— Надявам се това да не стане — отвърна мис Холт. — Защото ако го направите, сър Джайлс, ще остана без работа.

Алекс Фишър

1954 — 1955

17.

— Просто искам да го унищожа — каза тя. — Няма да ме задоволи нищо по-малко.

— Уверявам ви, лейди Вирджиния, че можете да разчитате изцяло на помощта ми.

— Радвам се да го чуя, майоре, защото ако ще работим заедно, трябва да си имаме доверие. Никакви тайни. Аз обаче все още не съм напълно убедена, че вие сте точният човек за тази работа. Кажете ми, защо мислите, че сте толкова подходящ?

— Мисля, че ще ме намерите за повече от подходящ, милейди — каза Фишър. — С Барингтън се познаваме от много отдавна.

— Тогава започнете от самото начало и ме запознайте с всички подробности, колкото и незначителни да изглеждат.

— Всичко започна, когато тримата бяхме в началното училище „Сейнт Бийд“ и Барингтън се сприятели със сина на докера.

— Хари Клифтън — каза Вирджиния с презрение.

— Барингтън трябваше да бъде изключен от „Сейнт Бийд“.

— Защо?

— Беше хванат да краде от училищния бюфет, но му се размина.

— Как?

— Баща му, сър Хюго, също престъпник, написа чек за хиляда паунда, благодарение на който училището построи нов павилион за крикет. Затова директорът се престори на сляп, благодарение на което Барингтън успя да продължи в Оксфорд.