Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 53

Хари четеше „Таймс“, а Ема „Телеграф“. Вратата се отвори и влезе Денби.

— Сър, обажда се издателят ви мистър Колинс. Пита дали може да поговори с вас.

— Съмнявам се да се е изразил точно по този начин — каза Хари, докато сгъваше вестника.

Ема беше така погълната от статията, която четеше, че дори не вдигна глава, когато съпругът й излезе. Тъкмо я дочиташе, когато Хари се върна.

— Нека позная — рече тя.

— Повечето национални вестници и Би Би Си са засипали Били с обаждания и са го питали дали искам да направя изявление.

— И ти какво отговори?

— Че не коментирам. Казах му, че не е нужно да разпалвам допълнително точно този огън.

— Не мога да си представя, че това ще задоволи Били Колинс — рече Ема. — Той се интересува единствено от продажбата на книгите.

— Не очакваше друго и не възрази. Каза ми, че в началото на следващата седмица ще прати в книжарниците трети тираж с меки корици.

— Искаш ли да чуеш как го отразява „Телеграф“?

— Налага ли се? — попита Хари, докато сядаше.

Ема подмина коментара му и зачете на глас:

— „Вчера се състоя сватбата на сър Джайлс Барингтън, носител на Военния кръст и член на Камарата на общините, и лейди Вирджиния Фенуик, единствената дъщеря на деветия граф Фенуик. Роклята на булката е дело на мистър Норман…“

— Поне това ми спести, моля те — рече Хари.

Ема прескочи няколко абзаца.

— „На церемонията, която се състоя в «Сейнт Маргарет» в Уестминстър, присъстваха четиристотин души. Службата беше водена от Негово Високопреосвещенство Джордж Хейстингс, епископ на Рипон. След това бе даден прием на терасата на Камарата на общините. Сред гостите бяха Нейно Кралско Височество принцеса Маргарет, граф Маунтбатън Бирмански, Негово Благородие Клемънт Атли, лидер на опозицията, и Негово Благородие мистър Уилям Морисън, председател на Камарата на общините. Списъкът на присъстващите на сватбата представлява интересно четиво, но далеч по-интригуващи са имената на онези, които отсъстваха, било защото не са получили покани или не са пожелали да дойдат. В списъка нямаше нито един член на фамилията Барингтън, с изключение на самия сър Джайлс. Отсъствието на двете му сестри, мисис Ема Клифтън и мис Грейс Барингтън, както и на зет му, популярния писател Хари Клифтън, си остава донякъде загадка, особено след като няколко седмици по-рано бе обявено, че той ще бъде шафер на сър Джайлс.“

— И кой е бил шаферът? — попита Хари.

— Доктор Алджърнън Дийкинс от Бейлиол Колидж, Оксфорд.

— Милият Дийкинс — рече Хари. — Отличен избор. Със сигурност е пристигнал навреме и няма шанс да е изгубил пръстена. Има ли нещо друго?

— Боя се, че да. „Мистерията е още по-голяма, като се има предвид, че преди шест години, когато случаят Барингтън срещу Клифтън се разглеждаше от Камарата на лордовете и се гласува кой да наследи титлата и именията на Барингтън, сър Джайлс и мистър Клифтън изглеждаха напълно съгласни с решението на лорд канцлера в полза на сър Джайлс. Щастливата двойка — продължи Ема, — ще прекара медения си месец във вилата на сър Джайлс в Тоскана.“