Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 4

Щом лорд канцлерът влезе в залата, почитаемите лордове незабавно млъкнаха, станаха като един и се поклониха, докато той заемаше мястото си.

Най-старшият юридически сановник в страната бавно огледа залата и над петстотинте лица, които го гледаха с нетърпение. Накрая погледът му се спря върху тримата млади хора, седнали в галерията за изтъкнати гости. Джайлс Барингтън, сестра му Ема и Хари Клифтън бяха облечени в черно в знак на почит към любимия си дядо и, в случая на Хари, ментор и скъп приятел. Съчувстваше и на тримата. Много добре осъзнаваше, че решението, което предстои да вземе, ще промени изцяло живота им. Молеше се промяната да е за добро.

Когато преподобният Питър Уотс, епископ на Бристол (колко подходящо, помисли си лорд канцлерът) отвори молитвеника си, почитаемите лордове сведоха глави и не ги вдигнаха, докато той не изрече думите „В името на Отца и Сина, и Светия Дух“.

Членовете заеха местата си и лорд канцлерът остана единственият прав в залата. Всички зачакаха с нетърпение да чуят решението му.

— Почитаеми лордове — започна той, — не мога да се преструвам, че отсъждането, с което ме натоварихте, беше лесно. Тъкмо обратното, за мен това бе едно от най-трудните решения, които съм вземал през дългата си кариера. Но пък не друг, а самият Томас Мор ни напомня, че когато обличаме тези роби, трябва да сме готови да вземаме решения, които рядко ще се харесат на всички. И наистина, почитаеми лордове, в три такива случая в миналото лорд канцлерът, след като е произнасял присъдата си, е бил обезглавяван.

Избухналият смях освободи донякъде напрежението, но само за момент.

— Все пак не бива да забравям — продължи той, след като отново се възцари тишина, — че аз съм отговорен единствено пред Всемогъщия. Имайки предвид това, почитаеми лордове, в случая Барингтън срещу Клифтън по въпроса кой следва да бъде посочен за законен наследник на сър Хюго Барингтън и да получи фамилните земи, титлата и всичко, което върви с нея…

Лорд канцлерът отново погледна нагоре към галерията и се поколеба. Погледът му се спря върху тримата невинни младежи, които не откъсваха очи от него. Помоли се за Соломонова мъдрост и продължи:

— След като обмислих всички факти, реших в полза на… Джайлс Барингтън.

Моментално се надигна мърморене. Журналистите бързо напуснаха галерията на пресата, за да съобщят на чакащите редактори, че лорд канцлерът е постановил, че наследственият принцип си остава непокътнат и че Хари Клифтън може да поиска ръката на Ема Барингтън. Публиката в галерията за посетителите се наведе над парапета да види каква е реакцията на почитаемите лордове. Това обаче не беше футболен мач. Нямаше нужда лорд канцлерът да надува свирка и всеки член на камарата щеше да приеме безпрекословно решението му. Докато чакаше шумът да утихне, той отново погледна тримата в галерията, хората, които бяха най-силно засегнати от решението му. Хари, Ема и Джайлс се взираха безизразно в него, сякаш все още не бяха проумели напълно значението на момента.