Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 2

От друга страна, ако се произнесеше в полза на Хари… лорд канцлерът най-сетне задряма и сякаш само миг по-късно бе събуден от леко почукване на вратата. Погледна часовника — седем, което бе необичайно късно. Изстена и очите му останаха затворени, докато отброяваше биенето на Биг Бен. Оставаха му само три часа до произнасянето на присъдата, а все още не беше взел решение.

Лорд канцлерът изстена отново, спусна крака на пода, нахлузи пантофите и се затътри към банята. Дори в нейното усамотение продължи да се бори с проблема.

Факт. И Хари Клифтън, и Джайлс Барингтън имаха цветна слепота, също като сър Хюго. Факт. Цветната слепота може да се предаде единствено по майчина линия, така че това беше просто съвпадение и като такова следваше да се подмине.

Излезе от банята и облече халата си. После излезе от спалнята и тръгна по покрития с дебел килим коридор към кабинета си.

Взе писалка и написа имената „Барингтън“ и „Клифтън“ на първия ред на страницата, а под тях започна да изброява всички за и против за двамата. Когато изписа три страници с калиграфския си почерк, Биг Бен удари осем пъти, но лорд канцлерът все още не бе стигнал до решение.

Когато се върна в банята да си измие зъбите, везните на Темида все още си стояха напълно равни.

Малко след като Биг Бен удари девет пъти, лорд канцлерът се върна в кабинета си и прегледа бележките си с надеждата, че везните най-сетне ще се наклонят на едната или на другата страна, но те си останаха идеално балансирани. Докато препрочиташе бележките, почукване по вратата му напомни, че колкото и влиятелен да си мисли, че е, това не му дава власт върху времето. Той въздъхна дълбоко, откъсна трите листа от бележника, стана и продължи да чете, докато излизаше от кабинета и вървеше по коридора. В спалнята прислужникът му Ист стоеше до леглото и го очакваше за сутрешния ритуал.

Ист сръчно свали копринения халат и помогна на господаря си да облече бяла риза, все още топла от гладенето. После дойде ред на колосаната яка и фино дантелено шалче. Докато обуваше черните си панталони, лорд канцлерът за пореден път забеляза, че е качил няколко килограма, откакто бе заел поста си. След това Ист му помогна с дългата мантия в черно и златно и насочи вниманието си към главата и краката на господаря си. На главата бе сложена дълга перука, а краката бяха обути в обувки с катарами. Едва накрая на раменете му бе сложена тежката верига на поста, носена от трийсет и деветима лорд канцлери преди него, която го превръщаше от госпожа от някаква пантомима в най-високопоставеното юридическо лице в страната. След поглед в огледалото той се почувства готов да излезе на сцената и да изиграе ролята си в развиващата се драма. Жалко само, че не си знаеше репликите.

Точността на пристигането и заминаването на лорд канцлера от северната кула на Уестминстърския дворец можеше да впечатли всеки старши сержант от армията. В 9:47 на вратата се почука и секретарят му Дейвид Бартоломю влезе в стаята.