Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 32

— Нито едната, нито другата. Предпочитам Джесика — заяви той, скочи и избяга от кабинета.

Директорката се намръщи. Явно щеше да си поговори сериозно със Себастиан, ако той беше един от питомците й.

— Все още не е схванал напълно идеята за демокрация — каза Хари в опит да обърне всичко на шега.

Директорката тръгна към вратата. Не изглеждаше особено убедена. Хари и Ема я последваха в коридора. Когато влезе в класната стая, директорката не повярва на очите си. Джесика подаваше рисунката си на Себастиан.

— А ти какво й предложи в замяна? — попита Хари сина си, докато Себастиан минаваше покрай него, стиснал Ноевия ковчег.

— Обещах й, че ако дойде у нас утре следобед на чай, ще я почерпя с любимото й лакомство.

— И какво е любимото й лакомство? — попита Ема.

— Пържени филийки с масло и малинов конфитюр.

— Имате ли нещо против, госпожо директор? — неспокойно попита Хари.

— Не. Но мисля, че би било по-добре да ви гостуват и трите.

— Не, благодаря — каза Ема. — Достатъчно е само Джесика.

— Както желаете — отговори директорката, без да успее да скрие изненадата си.

Докато пътуваха обратно към Барингтън Хол, Хари попита Себастиан защо е избрал Джесика.

— Сандра е доста хубава — рече той. — А Софи е много забавна, но и двете щяха да ми омръзнат до края на месеца.

— Ами Джесика? — попита Ема.

— Прилича ми на теб, мамо.

Когато Джесика дойде, Себастиан я чакаше на вратата.

Тя се качи по стъпалата, хванала директорката с едната си ръка и стиснала рисунка в другата.

— Заповядайте — каза Себастиан, но Джесика остана на горното стъпало като закована. Накрая каза:

— Това е за теб. — И му подаде рисунката.

— Благодаря — каза Себастиан. Веднага позна рисунката, която бе видял в коридора на дома. — Но по-добре влизай, защото няма да мога да изям всички филийки сам.

Джесика пристъпи колебливо в коридора и ченето й увисна. Не заради мисълта за филийките, а при вида на истинските маслени картини в рамки, които висяха по всички стени.

— После — обеща й Себастиан. — Давай, че филийките ще изстинат.

Когато Джесика влезе в салона, Хари и Ема станаха да я посрещнат, но тя отново не можеше да откъсне очи от картините. Накрая седна на канапето до Себастиан и загледа с копнеж купчината цвърчащи пържени филийки, но не помръдна, докато Ема не й подаде чиния, последвана от филийка, последвана от нож, последван от масло и купичка малинов конфитюр.

А после, тъкмо когато Джесика се канеше да се нахвърли върху филийката, директорката се намръщи и момичето каза:

— Благодаря, мисис Клифтън.

Излапа още две филийки, като всеки път повтаряше: „Благодаря, мисис Клифтън“.

Когато отказа четвъртата с: „Не, благодаря, мисис Клифтън“, Ема не беше сигурна дали наистина не иска още, или директорката й е наредила да не изяжда повече от три.

— Чувала ли си за Търнър? — попита Себастиан, след като Джесика изпи втората си чаша „Тайзър“.

Тя кимна мълчаливо. Себастиан стана, хвана я за ръка и я поведе към вратата.

— Добър е — заяви той. — Но не колкото теб.

— Просто не мога да повярвам — промълви директорката, когато вратата зад тях се затвори. — Никога не съм я виждала така непринудена.