Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 191

— Къде е офисът на секретаря?

— Третата врата отляво, сър.

Диего продължи забързано, докато не стигна вратата с табела „Секретар на клуба“.

Отвори я и се озова лице в лице с мъж с елегантно сако в пурпурно и зелено.

— Аз съм Мартинес. Извикахте ме по високоговорителя.

— Да, сър. Някой си мистър Карл Рамирес се обади и помоли да му звъннете незабавно у дома. Наблегна, че е изключително важно.

Диего грабна телефона на бюрото и докато набираше номера, баща му също нахълта в стаята.

— Какво е толкова спешно? — задъхано попита дон Педро.

— Още не знам. Трябва да се обадим на Карл.

Дон Педро грабна слушалката от ръката му и чу:

— Вие ли сте, мистър Мартинес?

— Да, аз съм — каза той и внимателно заслуша онова, което му казваше Карл.

— Какво се е случило? — попита Диего, като се мъчеше да запази спокойствие, защото видя как баща му побеля като платно и се вкопчи в ръба на бюрото.

— Бруно е в колата — отговори дон Педро.

— Ще попитам баща ми веднага щом се прибера довечера — каза Бруно. — В края на краищата с какво би могъл да го раздразниш, щом си изпълнил собствените му инструкции?

— Нямам представа — каза Себастиан, докато излизаше от околовръстното на А1 и се включваше в трафика. Натисна газта и се наслади на вятъра, който разроши косата му.

— Може и да реагирам прекалено, но държа да разбера какво става — каза Бруно.

— Ако името на майора е Фишър — отвърна намръщено Себастиан, — бъди сигурен, че няма да успееш да разбереш нищо.

— Кой е тоя Фишър, по дяволите?

— Беше кандидат на консерваторите и се състезаваше с чичо ми на последните избори. Не помниш ли? Разказвах ти за него.

— Онзи тип, който се опитал да измами чичо ти с подправяне на гласовете ли?

— Същият. Освен това се опитваше да дестабилизира „Барингтън Шипинг“, като купуваше и продаваше акции на компанията всеки път, когато тя имаше затруднения. Накрая председателят най-сетне се отърва от него и майка ми зае мястото му в борда на директорите.

— Но защо баща ми ще се занимава с мръсник като този тип?

— Възможно е да не става въпрос за Фишър. В такъв случай ще се окаже, че и двамата реагираме прекалено.

— Дано да си прав. Въпреки това си мисля, че трябва да сме нащрек. Може пък да се появи нещо, което да обясни всичко това.

— Прав си. Защото едно е сигурно — не искам да си развалям отношенията с баща ти.

— И дори някой от нас да открие, че поради някаква причина нещата между семействата ни не са добри, това не означава, че и ние трябва да се въвличаме в разприте им, нали?

— Абсолютно съгласен — каза Себастиан, докато стрелката изпълзяваше на шейсет мили в час, което бе поредното ново изживяване. — Колко книги ти даде да изчетеш наставникът ти преди началото на семестъра? — попита той, докато излизаше на външното платно, за да изпревари колона от три камиона, натоварени с въглища.

— Десетина. Но останах с впечатлението, че не очаква да съм ги изчел всичките преди началото на учебната година.