Читать «Най-добре да си остане тайна» онлайн - страница 188

— А през септември отивам в Кеймбридж — добави с пълна уста Себастиан. — Благодарение на теб, Тиби.

— Надявам се, че нямаш нищо против, че се свързах с чичо ти.

— Слава богу, че си го направила — рече Себастиан. — Иначе сигурно още щях да съм в Аржентина.

— И какво те води този път в Лондон? — попита Джанис.

— Липсвахте ми толкова много, че просто не издържах — отвърна Себ. — А и къде другаде човек може да намери свястна закуска?

— Тия ги разправяй на някой друг — каза мисис Тибит, докато слагаше трети кренвирш в чинията му.

— Е, има и една друга причина — призна си Себастиан. — Бруно ме покани да гледаме полуфинала мъже в Уимбълдън следобед. Фрейзър срещу Купър.

— Влюбена съм в Ашли Купър — каза Джанис и дори изпусна кърпата за бърсане на чинии.

— Ти би се влюбила във всеки, който стигне до полуфинала — сгълча я мисис Тибит.

— Не е вярно! Никога не съм се влюбвала в Нийл Фрейзър.

Себастиан се разсмя и през следващия час не престана да се смее, поради което се появи на Итън Скуеър чак към единайсет и половина и когато Бруно отвори вратата, каза:

— Виновен съм, но в своя защита ще кажа, че ме задържаха две приятелки.

— Запознайте ме отново с всичко — каза Мартинес. — И не пропускайте нито един детайл.

— Трима опитни шофьори проведоха няколко тренировки през изминалата седмица — каза Диего. — Днес следобед ще направят последното изпълнение.

— Какво може да се провали?

— Ако Клифтън не приеме предложението ти, се проваля всичко.

— Доколкото познавам момчето, няма да може да устои. Само се погрижи да не се сблъскам с него, преди да е заминал за Кеймбридж утре сутринта. Защото не мога да гарантирам, че няма да го удуша.

— Направих всичко възможно пътищата ви да не се пресекат. Ще вечеряш в „Савой“ с майор Фишър, а утре сутринта имаш среща в града с юрисконсулта на компанията, който ще те запознае с правата ти, след като придобиеш седем и половина процента от „Барингтън“.

— А следобед?

— Двамата отиваме в Уимбълдън. Не за да гледаме финала жени, а за да ти осигурим безброй алибита.

— А къде ще е Бруно?

— Ще води приятелката си на кино. Прожекцията започва в два и петнайсет и свършва към пет, така че няма да научи тъжната новина за приятеля си, докато не се прибере вечерта.

Вечерта Себастиан дълго не можа да заспи. Целият ден премина пред очите му кадър по кадър, подобно на ням филм — закуската с Тиби и Джанис, пътуването до Уимбълдън с новата кола на Бруно и спиращият дъха полуфинал, чийто четвърти сет най-сетне бе взет от Купър с 8 на 6. Денят завърши с посещение в „Мадам Жужу“ на Брюър стрийт, където беше наобиколен от дузина Габриели. Още едно нещо, което нямаше да сподели с майка си.

И като капак на всичко на връщане Бруно му предложи на следващия ден да отиде в Кеймбридж с колата вместо с влак.

— Но баща ти няма ли да възрази?

— Идеята беше негова.

Когато на сутринта слезе за закуска, Себастиан с разочарование откри, че дон Педро вече е излязъл за важна среща. Искаше да му благодари за всичко, което беше направил за него. Реши да му пише веднага щом се прибере в Бристол.