Читать «Греховете на бащата» онлайн - страница 4

— Значи Том е обвинен в убийство на собствения си брат?

— Да, но както казах, доказателствата са неубедителни и косвени и със сигурност няма да издържат в съда, поради което обвинението е склонно да се откаже, но само ако се съгласим да се признаем за виновни в дезертьорство.

— И каква ще бъде присъдата ми, ако се съглася на подобно нещо?

— Прокурорът се съгласи да поиска от съдията една година затвор, така че при добро поведение можете да излезете на свобода след шест месеца. Това е доста по-добро предложение в сравнение с шестте години, които можете да очаквате, ако продължите да настоявате, че сте Хари Клифтън.

— Но веднага щом вляза в съдебната зала ще се намери някой, който да разбере, че не съм Брадшоу.

— Малко вероятно — отвърна Джелкс. — Семейство Брадшоу са от Сиатъл на Западния бряг и макар да са доста заможни, рядко посещават Ню Йорк. Томас е постъпил във флота на седемнайсет и както сам знаете, не е стъпвал в Америка през последните четири години. Освен това, ако се признаете за виновен, едва ли ще останете в залата за повече от двайсет минути.

— Но нали като си отворя устата всички веднага ще разберат, че не съм американец?

— Именно затова няма да си отваряте устата, мистър Клифтън.

Изисканият адвокат като че ли имаше отговор за всичко. Хари опита друг подход.

— В Англия на процесите за убийство винаги гъмжи от журналисти, а публиката се реди на опашка от малките часове с надеждата да зърне обвиняемия.

— Мистър Клифтън, в момента в Ню Йорк се провеждат четиринайсет процеса за убийства, сред които е делото срещу прословутия „убиец с ножици“. Съмнявам се, че на това дело ще бъде изпратен дори някой начинаещ репортер.

— Нужно ми е малко време да помисля.

Джелкс си погледна часовника.

— Трябва да се явим пред съдия Аткинс в дванайсет, така че разполагате с малко повече от час, за да решите, мистър Клифтън. — Извика на надзирателя да отвори килията. — Ако предпочетете да откажете услугите ми, желая ви успех, защото няма да се видим отново — добави, преди да излезе.

Хари се замисли за предложението на Сефтън Джелкс. Макар да му бе ясно, че среброкосият адвокат гони собствени цели, шест месеца звучаха доста по-добре от шест години. Пък и към кого другиго да се обърне, освен към опитния юрист? За момент му се прииска да може да отскочи в кабинета на сър Уолтър Барингтън и да потърси съвета му.

Час по-късно Хари, облечен в тъмносин костюм, кремава риза с колосана яка, вратовръзка на райета и белезници на ръцете, беше изведен от килията до затворническия камион и откаран под въоръжена охрана до съдебната зала.

— Никой не бива да повярва, че сте способен на убийство — заяви Джелкс, след като някакъв шивач посети килията с няколко костюма, ризи и вратовръзки.

— Аз не съм убиец — напомни му Хари.

Срещнаха се отново в коридора. Адвокатът му отправи характерната си неискрена усмивка, мина през летящите врати и тръгна по централната пътека, като спря едва при двете свободни места на масата на защитата.