Читать «Греховете на бащата» онлайн - страница 2

Хари му предложи единствения стол в килията, сякаш Джелкс беше стар приятел, отбил се в стаята му в Оксфорд за чаша чай. Самият той седна на нара и загледа как адвокатът отваря куфарчето си, вади жълт бележник и го поставя на масата.

Джелкс извади писалка от вътрешния си джоб.

— Хайде като за начало да ми кажете кой сте, тъй като и двамата сме наясно, че не сте лейтенант Брадшоу.

Дори да беше изненадан от историята на Хари, адвокатът не го показа с нищо. С наведена глава си водеше подробни записки в бележника, докато Хари обясняваше как се е стигнало дотам да прекара нощта в затвора. След като приключи, беше убеден, че и с проблемите му със сигурност е приключено, щом има такъв сериозен адвокат на своя страна — докато не чу първия въпрос на Джелкс.

— Казвате, че сте написали писмо на майка си, докато сте били на борда на „Канзас Стар“, в което обяснявате защо сте приели самоличността на Том Брадшоу?

— Точно така, сър. Не исках майка ми да страда ненужно, но в същото време исках да разбере защо взех подобно драстично решение.

— Да, разбирам какво би могло да ви накара да промените самоличността си, за да решите всичките си непосредствени проблеми, без да подозирате, че подобно нещо може да ви навлече още по-сериозни неприятности — рече Джелкс. Следващият му въпрос изненада Хари още повече. — Спомняте ли си съдържанието на въпросното писмо?

— Разбира се. Писах го и го преписвах толкова пъти, че мога да го възпроизведа почти дословно.

— В такъв случай ми позволете да тествам паметта ви — предложи Джелкс и без да каже нито дума повече, откъсна един лист от жълтия си бележник и го подаде на Хари заедно с химикалката.

Хари спря за момент, за да си припомни точните думи, след което написа писмото си за пореден път.

Ню Йорк

8 септември 1939 г.

Скъпа майко,

Направих всичко по силите си да получиш това писмо преди някой друг да ти съобщи, че съм загинал в морето.

Както показва датата, не умрях, когато „Девониън“ бе потопен на 4 септември. Бях изваден от морето от моряк от американски кораб и благодарение на него съм жив и здрав. Появи се обаче възможност да приема самоличността на друг човек и се възползвах от нея с надеждата, че това ще освободи Ема и семейството й от многото проблеми, които неволно съм създал през годините.

Важно е да разбереш, че любовта ми към Ема не е намаляла ни най-малко — за подобно нещо и дума не може да става. Не мога да повярвам, че бих изпитал отново подобна любов. Но не смятам, че имам правото да очаквам от нея да изживее живота си вкопчена в напразната мечта, че някога в бъдеще ще мога да докажа, че мой баща е не Хюго Барингтън, а Артър Клифтън. По този начин тя ще може най-малкото да помисли за бъдеще с някой друг. Завиждам на онзи човек.

Смятам да се върна в Англия с първия кораб, така че ако получиш вести от някой си Том Брадшоу, знай, че това съм аз. Ще се свържа с теб веднага щом пристигна в Бристол, но дотогава трябва да те помоля да пазиш тайната ми така, както пазеше своята толкова много години.

Твой любящ син,

Хари