Читать «Греховете на бащата» онлайн - страница 5

След като бе настанен на мястото си и му свалиха белезниците, Хари огледа почти празната зала. Джелкс се беше оказал прав. Публиката беше малобройна и като че ли никой представител на пресата не бе проявил интерес към делото. Явно за журналистите това бе поредното битово убийство, при което обвиняемият щеше да бъде най-вероятно оправдан; случаят в Зала номер четири не обещаваше нито заглавия тип „Каин и Авел“, нито перспективи за електрически стол.

Точно когато часовникът започна да бие дванайсет, вратата в отсрещния край на залата се отвори и на прага се появи съдия Аткинс. Тръгна бавно напред, изкачи стъпалата на подиума и зае мястото си. След това кимна към окръжния прокурор, сякаш много добре знаеше какво му предстои да чуе.

Младият юрист на мястото на обвинението стана и обясни, че щатът снема обвинението в убийство, но ще преследва Томас Брадшоу в обвинение за дезертьорство от Военноморските сили на САЩ. Съдията кимна и се обърна към мистър Джелкс, който незабавно се изправи.

— Какво ще пледира клиентът ви по обвинението в дезертьорство?

— Виновен — отвърна Джелкс. — Надявам се Ваша Чест да прояви снизходителност към клиента ми по този случай. Не е нужно да ви напомням, сър, че това е първото му престъпление и че той е с чисто минало преди това неочаквано прегрешение.

Съдия Аткинс се намръщи.

— Мистър Джелкс — каза той, — някои могат да решат, че напускането на пост по време на служба е толкова тежко престъпление, колкото и убийството. И съм сигурен, че не е нужно да напомням на вас, че до неотдавна подобно деяние би изправило клиента ви пред наказателния взвод.

На Хари му призля и вдигна очи към Джелкс, който не откъсваше поглед от съдията.

— Предвид това — продължи Аткинс — осъждам лейтенант Томас Брадшоу на шест години затвор.

И удари с чукчето.

— Следващият — каза още преди Хари да има възможност да протестира.

— Но вие ми казахте… — започна Хари, но Джелкс вече беше обърнал гръб на бившия си клиент и се отдалечаваше. Хари понечи да се хвърли след него, но двамата полицаи сграбчиха ръцете му, извиха ги назад и бързо закопчаха осъдения престъпник, след което го поведоха към врата, която до този момент Хари не бе забелязал.

Той погледна назад и видя Сефтън Джелкс да се ръкува с мъж на средна възраст, който несъмнено го поздравяваше за добре свършената работа. Къде беше виждал това лице? И тогава се сети, по приликата. Това несъмнено беше бащата на Том Брадшоу.

2.

Поведоха го по дълъг слабо осветен коридор, минаха през безлична врата и той се озова в гол вътрешен двор.

В средата на двора чакаше жълт автобус без номера. До вратата му стоеше мускулест мъж с карабина в ръце, който кимна на Хари да се качва. Пазачите се заеха да му помогнат, за да не размисли.

Хари седна и се загледа оклюмало през прозореца. Към автобуса вече водеха рехава колона осъдени. Някои вървяха с наведени глави, но други, явно вече минавали по този път, крачеха почти небрежно. Автобусът вероятно скоро щеше да потегли към целта си, където и да се намираше тя, но Хари беше на път да научи първия си мъчителен урок като затворник — след като те осъдят, никой не бърза за никъде.