Читать «Греховете на бащата» онлайн - страница 147

— Ако трябва да съм откровен, ожених се за майка ти заради парите й.

— Какви пари? — учудено попита Хари.

— Десетте хиляди долара, които ни изпрати мистър Джелкс. С тях успяхме да си купим къща в провинцията.

— За което ще ти бъдем вечно благодарни — обади се Мейзи.

— Не благодарете на мен — рече Хари. — А на Ема.

И ако беше изненадан от откритието, че майка му се е омъжила за мистър Холкомби, това бе нищо в сравнение с шока, когато в стаята влезе Джайлс, облечен в униформата на лейтенант от Уесекския полк. И сякаш това не беше достатъчно, гърдите му бяха окичени с медали, сред които и Военният кръст. Но когато Хари го попита как го е заслужил, Джайлс смени темата.

— Смятам да се кандидатирам за парламента на следващите избори — заяви той.

— Кой избирателен район ти даде тази чест? — попита Хари.

— Бристолското пристанище — отвърна Джайлс.

— Но това е крепост на лейбъристите.

— Смятам да се кандидатирам като лейбърист.

Хари не се опита да скрие изненадата си.

— И какво е довело до тази рязка промяна? — попита той.

— Един ефрейтор, с когото служех на фронта, Бейтс…

— Да не говориш за Тери Бейтс?

— Да, познаваше ли го?

— Разбира се. Най-умното хлапе в класа ми в „Мериууд“, а също и най-добрият спортист. Напусна училище на дванайсет, за да започне работа при баща си — Бейтс и син, касапи.

— Именно затова се кандидатирам като лейбърист — каза Джайлс. — Тери имаше точно толкова право да отиде в Оксфорд, колкото ти или аз.

На следващия ден Ема и Себастиан дойдоха въоръжени с писалки, моливи, тефтери и гумичка. Ема заяви, че му е дошло време да зареже мисленето и да започне да пише.

През дългите часове, в които Хари не можеше да заспи или просто бе сам, мислите му се връщаха към романа, който смяташе да напише, ако не се беше спасил от Лейвънхам.

Започна да нахвърля скици на героите. Детективът му трябваше да е чешит, оригинален тип, за когото се надяваше да стане част от ежедневието на читателите, подобно на Поаро, Холмс или Мегре.

Накрая се спря на името Уилям Уоруик. Уилям беше втори син на граф Уоруик, отказал възможността да следва в Оксфорд, за най-голямо отвращение на баща си, защото искал да стане полицай. Героят му в общи линии се основаваше на приятеля му Джайлс. След три години патрулиране по улиците на Бристол Бил, както е известен на колегите си, щеше да стане детектив инспектор, подчинен на главен инспектор Блейкмор — същия, който се бе намесил, когато вуйчото на Хари Стан беше арестуван и несправедливо обвинен за кражба на пари от сейфа на Хюго Барингтън.

Лейди Уоруик, майката на Бил, щеше да бъде изградена по образа на Елизабет Барингтън; Бил щеше да има приятелка на име Ема, а дядовците му лорд Харви и сър Уолтър Барингтън щяха да се появяват на страниците само от време на време, за да предложат мъдрите си съвети.

Всяка вечер Хари четеше изписаните през деня страници и всяка сутрин кошчето до леглото трябваше да бъде изпразвано.

Хари винаги очакваше с нетърпение посещенията на Себастиан. Синът му беше пълен с енергия, любознателен и хубав като майка си, както го дразнеха всички.