Читать «Греховете на бащата» онлайн - страница 146

Ема се поколеба и се усмихна стеснително.

— Не знам откъде да започна.

— От началото, ако може — каза Хари. — Както с всяка добра история. Само не забравяй, че за последен път се видяхме на сватбата ни.

Ема започна с пътуването си до Шотландия и раждането на сина им Себастиан. Тъкмо натискаше звънеца на апартамента на Кристин в Манхатън, когато Хари заспа.

Когато се събуди отново, тя още беше до него.

Хари хареса описанието на Филис и Алистър и макар едва да си спомняше детектив Коловски, никога нямаше да забрави Сефтън Джелкс. Когато стигна до края на историята, Ема прекосяваше Атлантика със самолет на път за Англия, седнала до мистър Харолд Макмилан.

Даде му копие на „Дневникът на един осъден“.

— А какво стана с Пат Куин? — каза Хари.

На Ема й бе трудно да намери подходящите думи.

— Убит е от мината, нали? — тихо попита Хари.

Ема наведе глава. Тази вечер Хари не каза нито дума повече.

Всеки ден носеше нови изненади — естествено, животът на всички беше продължил през петте години, откакто Хари не ги беше виждал.

Майка му дойде да го види на следващия ден. Хари страшно се зарадва и се почувства горд, че тя може великолепно да чете и пише и че е заместник-управител на хотела, но се натъжи, когато му призна, че така и не е отворила донесеното от д-р Уолас писмо, преди то да изчезне.

Хари смени темата.

— Виждам, че носиш годежен пръстен. А също и венчален.

Майка му се изчерви.

— Да, исках да те видя сама, преди да се срещнеш с пастрока си.

— С пастрока ми? — повтори Хари. — Познавам ли го?

— О, да — отвърна тя и щеше да му каже за кого се е омъжила, ако той не беше заспал отново.

Следващия път се събуди посред нощ. Запали нощната лампа и зачете „Дневникът на един осъден“. Усмихна се на няколко пъти, преди да стигне до последната страница.

Не се изненада на нищо от онова, което Ема му разказа за Макс Лойд, особено след повторната поява на Сефтън Джелкс на сцената. Но остана поразен, когато Ема му каза, че книгата моментално е станала бестселър и че продължението е пожънало още по-големи успехи.

— Продължение ли? — не разбра Хари.

— Първият ти дневник, за случилото се с теб, преди да попаднеш в Лейвънхам. Току-що излезе в Англия. Застана на върха на всички класации, също като в Америка. Това ми напомня, че мистър Гинзбърг продължава да ме пита кога може да очаква първия ти роман, за който намекваш в „Дневникът на един осъден“.

— Имам достатъчно идеи за поне пет-шест романа — отвърна Хари.

— Че тогава защо не започнеш да ги пишеш? — попита Ема.

Когато същия следобед се събуди, до него седяха майка му и мистър Холкомби. Държаха се за ръце като млади влюбени. Хари никога не беше виждал майка си толкова щастлива.

— Не може да сте пастрокът ми — запротестира Хари, докато двамата се здрависваха.

— Определено съм — отвърна мистър Холкомби. — Всъщност трябваше да поискам ръката на майка ти още преди двайсет години, но просто не мислех, че съм достатъчно добър за нея.

— И продължавате да не сте достатъчно добър, сър — каза Хари и се ухили. — Но пък това се отнася и за двама ни.