Читать «Греховете на бащата» онлайн - страница 140

Джефри Арчър

— Полковникът в момента е на съвещание, но след няколко минути ще се срещне с вас — каза тя, докато вървяха по коридора.

Въведоха я в кабинета на полковника. След като седна, Ема се загледа в дебелата папка на бюрото. Запита се колко ли време ще трябва да чака, докато съдържанието й бъде разкрито, също като писмото на Мейзи върху камината и тетрадките на бюрото на Джелкс.

Отговорът бе двайсет минути. Когато вратата най-сетне се отвори, в стаята нахълта висок атлетичен мъж на годините на баща й, с пура в устата.

— Съжалявам, че ви накарах да чакате — каза той, докато се ръкуваше с нея. — Просто часовете в денонощието май не стигат. — Седна зад бюрото и й се усмихна. — Джон Клевърдън. А вас бих ви познал навсякъде.

Ема го погледна изненадано.

— Вие сте точно такава, каквато ви е описал Хари в книгата си — обясни той. — Желаете ли кафе?

— Не, благодаря — отвърна Ема, като се мъчеше да не прозвучи нетърпеливо, докато поглеждаше към папката на бюрото на полковника.

— Дори не се налага да я отварям — каза той и започуква папката с пръст. — Повечето неща са написани от мен, така че мога да ви кажа всичко за Хари след излизането му от Лейвънхам. А сега, благодарение на дневниците му, всички знаем, че изобщо не е трябвало да влиза там. С нетърпение очаквам следващата книга, за да разбера какво е станало, преди да се озове в затвора.

— А аз с нетърпение очаквам да разбера какво се е случило с него, след като е излязъл от затвора — каза Ема с надеждата, че не е прекалено нетърпелива.

— Тогава да започваме по същество — рече полковникът и все пак отвори папката, за да си припомни. — Хари доброволно се включи в специалните части, които имам привилегията да командвам, в замяна на излежаването на присъдата си. Започна живота си във Въоръжените сили на САЩ като редови пехотинец, но неотдавна бе повишен и в момента е лейтенант. От няколко месеца действа в тила на противника. Работи с групи на съпротивата в окупирани страни и помага за предстоящия ни десант в Европа.

Чутото не се хареса на Ема.

— Какво всъщност означава в тила на противника?

— Не мога да ви кажа точно, защото невинаги е лесно да бъде открит, когато е на мисия. Често му се случва да прекъсне връзките с външния свят за дни наред. Мога обаче да ви кажа, че той и шофьорът му, ефрейтор Пат Куин, също питомец на Лейвънхам, се оказаха двама от най-ефективните агенти в групата ми. Приличат на ученици, на които им е даден гигантски химически набор и им е позволено да експериментират върху съобщителната мрежа на врага. Прекарват по-голямата част от времето си във взривяване на мостове, повреждане на железопътни релси и изваждане от строя на електропроводи. Специалността на Хари е предизвикването на разнобой в движението на германските части. На няколко пъти швабите едва не го спипаха, но засега успява да бъде поне на една крачка пред тях. Всъщност той се оказа такъв трън в петата им, че са обявили награда за главата му, която като че ли расте всеки месец. Последния път, когато проверих, възлизаше на трийсет хиляди франка.