Читать «Греховете на бащата» онлайн - страница 141

Полковникът забеляза, че Ема е пребледняла като платно, и каза:

— Ужасно съжалявам. Не исках да ви тревожа, но понякога забравям зад това бюро на какви опасности се излагат момчетата ми всеки ден.

— Кога Хари ще бъде освободен? — тихо попита Ема.

— Боя се, че трябва да изтърпи наказанието си.

— Но след като знаете, че е невинен, не можете ли поне да го пратите в Англия?

— Не мисля, че това ще промени особено нещата, мис Барингтън. Доколкото познавам Хари, той просто ще смени една униформа с друга веднага щом стъпи в родината си.

— Не и ако аз имам думата.

Полковникът се усмихна.

— Ще видя с какво мога да помогна — обеща й, докато ставаше. Отвори вратата и й отдаде чест. — Лек път до дома, мис Барингтън. Надявам се скоро и двамата да се озовете на едно и също място по едно и също време.

Хари Клифтън

1945

41.

— Ще докладвам веднага щом ги открия, сър — каза Хари и затвори полевия телефон.

— Кого да откриеш? — попита Куин.

— Армията на Кертел. Полковник Бенсън смята, че може да са в долината от другата страна на този хребет — отвърна Хари и посочи.

— Има само един начин да разберем — отбеляза Куин и превключи шумно на първа скорост.

— Леко — каза му Хари. — Ако швабите са тук, не е нужно да се издаваме.

Куин остана на първа скорост и джипът бавно запълзя нагоре по склона.

— Спри тук — каза Хари, когато до превала останаха само петдесетина метра.

Куин дръпна ръчната и изключи двигателя. Двамата скочиха от колата и затичаха нагоре. Малко преди билото залегнаха и изпълзяха последните няколко метра.

Хари надникна надолу и дъхът му секна. Не му трябваше бинокъл, за да види с какво си имат работа. Легендарният Деветнайсети брониран корпус на фелдмаршал Кертел несъмнено се подготвяше за сражение. Танковете бяха подредени в редици докъдето стигаше погледът, а помощните части можеха да запълнят цял стадион. Хари прецени, че противникът е поне три пъти по-многоброен от Втора дивизия на Тексаските рейнджъри.

— Не мислиш ли, че използвахме достатъчно от деветте си живота през последната година? — прошепна Куин.

— Дотук преброих осем — каза Хари. — Така че мисля, че можем да си позволим още един риск.

И запълзя обратно преди Куин да може да си каже мнението.

— Имаш ли кърпичка? — попита Хари, когато Куин се настани зад волана.

— Тъй вярно, сър — отвърна той, извади кърпата от джоба си и му я подаде.

Хари я върза за антената на джипа.

— Да не би да си решил…

— … да се предадем ли? Да, ако това е единственият ни шанс — отвърна Хари. — Така че карай бавно до превала, ефрейтор, след което продължи надолу към долината.

Хари наричаше Пат „ефрейтор“ само когато не искаше дълги дискусии.

— Към долината на смъртта — уточни Куин.

— Сравнението не е добро — отвърна Хари. — Надявам се да оцелеем и дори да успеем.

— Аз пък се виждам като мишена.

— Защото си ирландец — обясни Хари, докато започваха бавното спускане от другата страна. — И не превишавай разрешената скорост — добави в опит да разведри атмосферата.

Очакваше безочливото им натрапване да бъде посрещнато с град от куршуми, но явно любопитството на германците бе надделяло.