Читать «Греховете на бащата» онлайн - страница 130

Хюго се разсмя и вдигна ръка да я удари трети път, но краката на Олга се подкосиха и тя се свлече на пода като кукла, чиито конци внезапно са били прерязани.

— Сега знаеш какво те чака, ако направиш глупостта да ми досаждаш отново — извика Хюго. — И ако не искаш още бой, разкарай се оттук, докато все още можеш. И си замъкни копелето обратно в Лондон.

Олга бавно се надигна на колене. От носа й течеше кръв. Опита се да се изправи, но беше толкова слаба, че залитна напред и не падна само защото успя да се вкопчи в ръба на бюрото. Спря за момент и пое дълбоко дъх. Очите й се взряха в нещо дълго, тънко и сребристо, което блестеше в кръга светлина, хвърлян от настолната лампа.

— Чу ли какво казах? — изрева Хюго, пристъпи напред, сграбчи я за косата и рязко дръпна главата й назад.

С цялата сила, която успя да събере, Олга рязко изрита и заби токчето на обувката си в слабините му.

— Кучка! — изрева Хюго, но пусна косата й и отстъпи, което й даде миг да грабне ножа за писма и да го скрие в ръкава си. Обърна се към мъчителя си.

Хюго отново тръгна към нея. Грабна от страничната маса един тежък стъклен пепелник и го вдигна високо, твърдо решен да й нанесе удар, от който тя нямаше да се съвземе така лесно.

Тя измъкна ножа, сграбчи го с две ръце и насочи острието към сърцето му. Хюго се опита да се извърне, препъна се, изгуби равновесие и политна тежко към нея.

Последва миг тишина, а после той бавно се свлече на колене и нададе писък, който би събудил цялата преизподня. Олга го гледаше как сграбчва дръжката на ножа за писма. Стоеше като хипнотизирана, сякаш гледаше филм на забавен кадър. След секунди, които й се сториха цяла вечност, Хюго рухна в краката й.

Олга се взираше в ножа. Острието се беше забило в гърлото му и стърчеше отзад, от раната пръскаше кръв като от повреден пожарен кран.

— Помогни ми — изстена Хюго.

Олга коленичи до него. Хвана ръката на човека, когото някога бе обичала.

— С нищо не мога да ти помогна, скъпи. Но пък и никога не съм могла.

Дишането му ставаше накъсано. Олга се наведе, за да е сигурна, че ще чуе всяка нейна дума.

— Остават ти само няколко секунди живот — прошепна тя. — Не бих искала да влезеш в гроба, без да знаеш подробностите от последния доклад на Мичъл.

Хюго направи последен опит да заговори. Устните му се раздвижиха, но от устата му не излязоха никакви думи.

— Ема е намерила Хари — каза Олга. — И зная, че ще се зарадваш да разбереш, че той е жив и здрав. — Погледът на Хюго не се откъсваше от нея, докато тя се навеждаше все по-близо и по-близо, докато устните й едва не докоснаха ухото му. — И той се връща в Англия, за да вземе полагащото му се наследство.

Едва след като ръката на Хюго се отпусна безжизнено, тя добави:

— А, пропуснах също да ти кажа, че се научих и да лъжа като теб.

На следващия ден „Бристол Ивнинг Поуст“ и „Бристол Ивнинг Нюз“ излязоха с различни заглавия на първите страници.

„Сър Хюго Барингтън прободен смъртоносно“ — гласеше голямото заглавие на „Поуст“, докато „Нюз“ предпочете да открие броя си с „Неизвестна жена се хвърля под лондонския експрес“.