Читать «Греховете на бащата» онлайн - страница 129

— И защо мислиш, че копелето ти ме интересува?

— Тъй като тя е и твое копеле — спокойно отвърна Олга, — мисля, че трябва да й осигуриш същия старт в живота, какъвто си осигурил на Ема и Грейс.

— И защо?

— Защото, Хюго — рече тя, — ти ми източи кръвта и трябва да си поемеш отговорността. Не можеш да приемеш, че винаги ще успяваш да се отървеш.

— Единственото, от което се отървах, си ти — с презрителна усмивка отвърна Хюго. — Така че можеш да се пръждосаш заедно с кошницата си, защото няма да си мръдна пръста за това бебе.

— В такъв случай може би ще трябва да се обърна към някой, който може и да е склонен да помръдне пръста си за него.

— И кой ще е този някой? — озъби се Хюго.

— Майка ти става като за начало, макар че тя е може би последният човек на света, който все още вярва на приказките ти.

Хюго скочи от мястото си, но Олга дори не трепна, а продължи:

— А ако не успея да убедя нея, следващата ми спирка би могла да е Имението, където ще седна на следобеден чай с бившата ти съпруга и ще си поговорим за факта, че се е развела с теб много преди да те срещна.

Хюго заобиколи бюрото, но това не спря Олга.

— А ако Елизабет не си е у дома, винаги мога да се отбия до замъка Мългелри и да представя на лорд и лейди Харви поредното ти отроче.

— И си мислиш, че ще ти повярват?

— Защо да не ми повярват?

Хюго пристъпи напред и спря само на няколко сантиметра от нея, но Олга още не беше приключила.

— И накрая мисля, че трябва да посетя и Мейзи Клифтън. Жена, на която се възхищавам, защото ако всичко, което съм чувала за нея…

Хюго я сграбчи за раменете и я разтресе. Остана изненадан, че тя изобщо не направи опит да се защити.

— Чуй ме, чифутко такава! — изкрещя той. — Ако дори посмееш да намекнеш на някого, че съм баща на това копеле, ще направя живота ти толкова мизерен, че ще ти се иска гестапо да те бяха замъкнали в някой концлагер заедно с родителите ти.

— Вече не можеш да ме уплашиш, Хюго — някак примирено рече Олга. — В живота ми остана само един стремеж — да се погрижа да не ти се размине за втори път.

— За втори път ли? — повтори Хюго.

— Да не мислиш, че не знам за Хари Клифтън и правата му върху фамилната титла?

Хюго я пусна и отстъпи крачка назад. Личеше му, че е потресен.

— Клифтън е мъртъв. Погребан в морето.

— Знаеш, че е жив, Хюго, колкото и да ти се иска всички останали да вярват, че не е.

— Но откъде знаеш, че…

— Зная, защото се научих да мисля като теб, да се държа като теб — и което е по-важно, да действам като теб. И точно затова реших и аз да наема частен детектив.

— Но това би трябвало да ти отнеме години… — започна Хюго.

— Не и ако попаднеш на човек, който е без работа и чийто единствен клиент е избягал за втори път и не му е плащал от половин година.

Олга се усмихна, когато Хюго сви юмруци — сигурен знак, че думите й са попаднали в целта. Не трепна дори когато той вдигна ръка.

Първият удар се стовари в лицето й и тя залитна назад, посягайки към счупения си нос, но в следващия миг вторият удар се заби в корема й и тя се преви на две.