Читать «Греховете на бащата» онлайн - страница 132

— И още как — почти извика Ема. — Защото мога да ви кажа точно какво би сторил този човек — тя посочи Джелкс, — ако Хари беше отишъл на електрическия стол. Щеше лично да дръпне шалтера, ако смяташе, че така ще спаси собствената си кожа.

— Това е прекалено! — възкликна Джелкс и скочи от стола си. — Вече подготвих обжалване, което недвусмислено ще покаже на съдебните заседатели, че полицията е арестувала погрешния човек.

— Значи през цялото време сте знаели, че става въпрос за Хари — каза Ема и се облегна назад.

Джелкс за момент онемя от упрека й. Ема се възползва от мълчанието му.

— А сега нека ви кажа какво ще стане, мистър Джелкс. Когато напролет „Вайкинг“ издадат първата тетрадка на Хари, ще бъде свършено не само с репутацията и кариерата ви, но и също като Хари ще откриете от личен опит какво представлява животът в Лейвънхам.

В отчаянието си Джелкс се обърна към Гинзбърг.

— Мислех си, че е в интерес и за двете страни да стигнем до удовлетворяващо решение, преди цялата тази история да стане неуправляема.

— Какво предлагате, мистър Джелкс? — попита Гинзбърг, като се мъчеше да звучи помирително.

— Нима ще оставите този мошеник да се измъкне? — обади се Ема.

Гинзбърг вдигна ръка.

— Ема, най-малкото, което можем да направим, е да го изслушаме.

— Също както той е изслушал Хари ли?

Джелкс се обърна към Гинзбърг.

— Ако смятате, че ще успеете да не публикувате по-ранната тетрадка, мога да ви уверя, че ще си заслужава.

— Не мога да повярвам, че го приемате на сериозно — пак се обади Ема.

Джелкс продължи да говори на Гинзбърг, сякаш Ема я нямаше в стаята.

— Естествено, разбирам, че ако решите да не публикувате, това ще означава значителни пропуски за вас.

— Ако използваме за сравнение „Дневникът на един осъден“ — каза Гинзбърг, — говорим за над сто хиляди долара.

Сумата явно изненада Джелкс, защото той не отговори.

— Да не забравяме и двайсетте хиляди аванс, платен на Лойд — продължи Гинзбърг. — Тази сума трябва да се прехвърли на мистър Клифтън.

— Ако Хари беше тук, веднага щеше да ви каже, че изобщо не се интересува от парите, мистър Гинзбърг, а само иска този човек да се озове в затвора.

Гинзбърг изглеждаше ужасен.

— Моето издателство не си е изградило репутацията от скандални клюки, Ема, така че преди да взема окончателно решение дали да публикувам, или не, трябва да помисля как по-изтъкнатите ми автори биха реагирали на подобна публикация.

— Колко прав сте само, мистър Гинзбърг — възкликна Джелкс. — Репутацията е всичко.

— Вие пък откъде бихте могли да знаете? — остро попита Ема.

— Като стана въпрос за изтъкнати автори — малко помпозно продължи Джелкс, без да обръща внимание на думите й, — сигурно знаете, че кантората ми има привилегията да представлява домакинството на Франсис Скот Фицджералд. — Облегна се в стола си. — Спомням си как Скоти ми казваше, че ако му се наложи да сменя издателя, би се насочил към „Вайкинг“.

— Нима ще се хванете на този номер? — обади се Ема.

— Ема, скъпа, има моменти, когато е разумно да се гледа в дългосрочен план.