Читать «Греховете на бащата» онлайн - страница 122

— Какво е толкова спешно, че не търпи отлагане? — остро попита Хюго, след като пред детектива се появи половин пинта бира.

— Съжалявам, че трябва да ви го съобщя, сър — започна Мичъл, след като отпи от питието си, — но полицията е арестувала приятеля ви Тоби Дънстейбъл.

Хюго изтръпна.

— Обвинили са го в кражбата на диамантите на Петровски, както и на няколко картини, сред които един Пикасо и един Моне, които се опитвал да пласира в „Агню“, салона за произведения на изкуството в Мейфеър.

— Тоби ще си държи езика зад зъбите — каза Хюго.

— Боя се, че не, сър. Научих от достоверен източник, че е предпочел да издаде съучастниците си в замяна на по-лека присъда. Явно от Скотланд Ярд имат повече интерес да арестуват човека зад престъплението.

Бирата на Хюго изведнъж изгуби вкуса си. След дълго мълчание частният детектив продължи:

— Реших, че може би ще искате да научите също, че мис Петровски е наела да я представлява кралският съветник сър Франсис Мейхю.

— Защо просто не остави полицията да се занимава със случая?

— Не се е обърнала към сър Франсис за грабежа, а по два други въпроса.

— По два други въпроса ли? — повтори Хюго.

— Да. Разбрах, че предстои повдигане на иск срещу вас за отмятане от обещание. Освен това мис Петровски ви съди за бащинство и твърди, че вие сте баща на дъщеря й.

— Никога няма да успее да го докаже!

— Според доказателствата, които ще представи пред съда, има разписка за годежен пръстен от „Бърлингтън Аркейд“, а домакинката и личната й прислужница са подписали показания, според които сте живеели на Лаундс Скуеър четирийсет и две в продължение на повече от година.

За първи път от десетилетие Хюго се обърна към Мичъл за съвет.

— Какво да правя според вас?

— Ако на мен ми се случи да попадна в подобно положение, сър, бих напуснал незабавно страната.

— Как мислите, с колко време разполагам?

— Със седмица, дори по-малко.

При масата им се появи сервитьор.

— Един шилинг и девет пенса, сър.

Хюго не помръдна, така че Мичъл плати и каза:

— Задръжте рестото.

След като частният детектив отпътува обратно за Лондон, Хюго остана известно време на масата, като обмисляше възможностите. Сервитьорът се появи отново да го попита дали иска още едно питие, но Хюго дори не си направи труда да отговори. Накрая се надигна тежко и тръгна към изхода.

Насочи се към центъра, като непрекъснато забавяше крачка, докато най-сетне не измисли какво да прави. Няколко минути по-късно влезе в банката.

Прендъргаст вече не се изненадваше, че сър Хюго смята, че е на негово разположение по всяко време, но се смая, като забеляза, че президентът на „Барингтънс“ не си е направил труда да се обръсне тази сутрин.

— Имам проблем, който спешно трябва да се реши — каза Хюго, докато се настаняваше в креслото срещу управителя.

— Да, разбира се, сър Хюго. Кажете.

— Каква е най-голямата сума, за която можете да продадете имотите ми на Броуд стрийт?

— Но миналата седмица ви изпратих писмо, в което ви съобщих, че мисис Клифтън отказа последното ви предложение.