Читать «Греховете на бащата» онлайн - страница 120

— Много добре знам кой сте — каза Холкомби и го подмина.

Хюго забърза след него.

— Просто си мислех, че трябва да знаете…

— Какво да знам? — попита Холкомби, рязко спря и се обърна към него.

— С какво си изкарваше хляба годеницата ви преди не толкова много време.

— Беше принудена да проституира, защото отказахте да плащате училищните такси на сина й… — Холкомби погледна Хюго право в очите. — На вашия син, когато му оставаха две години в Бристолската гимназия.

— Няма доказателство, че Хари Клифтън е мой син — ядосано заяви Хюго.

— Доказателството се оказа достатъчно за викария да откаже да ожени Хари и дъщеря ви.

— Откъде знаете? Не бяхте там.

— А вие откъде знаете? Та нали избягахте!

— Тогава ще ви кажа нещо, което със сигурност не знаете. — Хюго вече почти крещеше. — Този образец на добродетелност, с когото смятате да прекарате остатъка от живота си, ми отмъкна терен на Броуд стрийт, който беше мой.

— Нека и аз ви каза нещо, което много добре знаете — отвърна Холкомби. — Мейзи ви изплати заема до последното пени заедно с лихвите, а вие я оставихте с по-малко от десет паунда на нейно име.

— Онази земя сега струва четиристотин паунда — каза Хюго и моментално съжали за думите си. — И ми принадлежи.

— Ако ви принадлежеше — отвърна Холкомби, — нямаше да се опитвате да купите терена за двойно по-висока сума.

Хюго беше бесен, че се е изпуснал и е разкрил интереса си към мястото, но не беше приключил.

— Знайте, че когато правите секс с Мейзи Клифтън, учителю, ще трябва да й плащате. За разлика от мен.

Холкомби вдигна юмрук.

— Давайте, ударете ме — подкани го Хюго. — За разлика от Стан Танкок, аз ще ви съдя, докато не останете без пукнато пени.

Холкомби отпусна ръка и си тръгна, раздразнен, че е позволил на Барингтън да го изкара от нерви.

Хюго се усмихна. Усещаше, че е нанесъл решаващия удар.

Обърна се и видя, че хлапетата от другата страна на улицата се кикотят. Но пък те никога досега не бяха виждали „Лагонда“ в лилаво и зелено.

35.

Когато първият чек беше отхвърлен, Хюго просто игнорира случката и изчака няколко дни, след което го представи за втори път. Когато чекът се върна с печат „Справка в банката“, започна да приема неизбежното.

През следващите няколко седмици откри различни начини да заобикаля непосредствените финансови проблеми.

Най-напред отвори сейфа в кабинета си и извади стоте паунда, които баща му винаги пазеше за черни дни. Дните бяха повече от черни, а и на стареца определено никога не му се беше налагало да разчита на резерви, за да плаща на секретарката си. След като парите приключиха, Хюго с неохота се раздели с новата си „Лагонда“. Продавачът обаче любезно посочи, че лилавото и зеленото не са модните цветове на годината и тъй като сър Хюго се нуждае от пари в брой, може да му предложи само половината от първоначалната цена на автомобила, тъй като купето трябвало да се пребоядиса.

Хюго оцеля още месец.

При липсата на други налични средства започна да краде от майка си. Първо изчезнаха дребните, пръснати из къщата, последвани от монетите в портмонетата и банкнотите в кесиите.