Читать «Греховете на бащата» онлайн - страница 123

— Да, помня — каза Хюго. — Имам предвид останалите терени, без нейния.

— Все още има оферта за три хиляди и петстотин, но имам основания да смятам, че ако предложите на мисис Клифтън малко повече, тя ще отстъпи и предложението за трийсет хиляди паунда ще си остане в сила.

— Нямам никакво време — каза Хюго, без да се впуска в подробности.

— В такъв случай съм сигурен, че бих могъл да притисна клиента си да вдигне предложението си до четири хиляди, което пак ще ви осигури добра печалба.

— Ако приема тази оферта, ще искам уверението ви за едно нещо. — Мистър Прендъргаст си позволи да повдигне вежда. — Искам да съм сигурен, че клиентът ви няма и никога не е имал нещо общо с мисис Клифтън.

— Мога да ви дам такова уверение, сър Хюго.

— Ако клиентът ви е готов да ми плати четири хиляди, колко ще ми останат в сметката?

Мистър Прендъргаст отвори папката на сър Хюго, погледна баланса и каза:

— Осемстотин двайсет и четири паунда и десет шилинга.

Този път Хюго пропусна шегата с десетте шилинга.

— Значи искам незабавно да ми отпуснете осемстотин паунда. По-късно ще ви уведомя къде да изпратите и приходите от продажбата.

— Приходите от продажбата? — повтори Прендъргаст.

— Да — отвърна Хюго. — Реших да обявя за продан Барингтън Хол.

36.

Никой не го видя да напуска къщата.

Носеше куфар и беше с топъл вълнен костюм, яки кафяви обувки, които можеха да издържат цяла вечност, тежко палто и кафява филцова шапка. Някой случаен минувач спокойно можеше да го вземе за пътуващ търговец.

Отиде до най-близката автобусна спирка, която беше на около два километра, повечето от които негова земя, и се качи на автобус — начин на придвижване, който не бе използвал никога. Седна на задната седалка, без да изпуска куфара от поглед. Даде на кондуктора банкнота от десет шилинга, макар че билетът му струваше само три пенса — първата му грешка, а трябваше да избягва да привлича внимание към себе си.

Пътуването до Бристол обикновено му отнемаше около двайсет минути с неговата „Лагонда“, но днес продължи повече от час, преди най-сетне да стигнат автогарата. Хюго не беше нито първият, нито последният слязъл. Погледна си часовника — 14:38. Разполагаше с достатъчно време.

Тръгна нагоре към гара Темпъл Мийдс (никога не беше забелязвал наклона, но пък и никога не му се беше налагало да носи багажа си), нареди се на дълга опашка и си взе билет трета класа до Фишгард. Попита от кой перон ще тръгне влакът и след като научи, застана под един незапален газов фенер.

Когато влакът най-сетне пристигна, се качи и си намери място в средата на третокласното купе, което бързо се напълни. Не откъсваше поглед от куфара си на багажника.

Щом влакът потегли, си позволи да въздъхне с облекчение. Беше доволен, че Бристол изчезва в далечината. Настани се по-удобно и се замисли за решението, което бе взел. Утре по това време щеше да е в Корк. Нямаше да се чувства в безопасност, докато кракът му не стъпеше на ирландска земя. Трябваше обаче да пристигнат в Суонси по разписание, ако искаше да се прекачи на влака за Фишгард.