Читать «Избраница» онлайн - страница 7

Денил сви рамене.

- Аз едва го познавам. Сония е съвсем друго нещо.

Доволен, Ротан се обърна да наблюдава церемонията. Въпреки че Денил умееше да бъде очарователен, когато поиска, той трудно завързваше приятелства. Основната причина за това се коренеше в една отдавнашна случка, от времето, когато Денил беше новопостъпил ученик. Тогава той беше обвинен в „неуместен” интерес към по-голям ученик и бе подложен на одумвания както от съучениците си, така и от магьосниците. Започнаха да го отбягват и да му се подиграват и според Ротан това беше причината, поради която Денил и досега все още трудно се доверяваше и сприятеляваше.

Дълги години Ротан беше единственият близък приятел на Денил. Като учител Ротан го беше смятал за един от най-обещаващите ученици в класа му. Когато видя колко лош ефект оказват слуховете и скандалите върху учението на Денил, той реши да поеме наставничеството над момчето. С малко насърчаване и повечко търпение той беше накарал Денил да загърби клюките и плановете за отмъщение и да се върне към магията и знанията.

Някои магьосници се бяха усъмнили в това, че Ротан ще успее да „вкара в ред” Денил. Той се усмихна. Не само че беше успял, но и Денил току-що беше назначен за Втори посланик на Гилдията в Елийн. Ротан погледна към Сония и се запита дали някой ден и тя ще му даде повод да се гордее.

Денил се наведе напред.

- Те са просто деца в сравнение със Сония, нали?

Ротан погледна останалите момчета и момичета, и сви рамене.

-Не знам точно колко са големи, но средната възраст на новопостъпващите ученици е петнайсет години. Сония е почти на седемнайсет. Две-три години нямат голямо значение.

-Мисля, че имат - промърмори Денил. - Но се надявам това да е предимство за нея.

Долу лорд Оусън вървеше бавно пред редицата от новаци, като произнасяше имената и титлите им в съответствие с обичаите в родината им.

-Аленд от семейство Генард. - Оусън направи още две крачки.

- Кано от семейство Темо. - Нова крачка. - Сония.

Оусън се забави за миг, после продължи нататък. Докато обявяваше следващото име, Ротан го заболя за Сония. Липсата на благородническа титла или име на Дом я обявяваше публично за външен човек. Но нищо не можеше да се направи.

-Регин от семейство Уинар, Дом Парен - обяви Оусън последното име.

- Това е племенникът на Гарел, нали? - попита Денил.

- Да.

- Чух, че родителите му са попитали дали може да се присъедини към последния зимен набор три месеца след началото на учебната година.

- Странно. За какво им е нужно подобно нещо?

- Не знам - сви рамене Денил. - Това не успях да го чуя.

- Ти пак ли си шпионирал?

- Аз не шпионирам, Ротан. Само слушам.

Ротан поклати глава. Може да беше възпрял ученика Денил от организиране на отмъстителни номера, но не беше успял да убеди магьосника Денил да спре да се занимава с клюки.

- Не знам какво ще правя, когато отпътуваш. Кой ще ме информира за всички малки интриги в Гилдията?

- Просто ще ти се наложи да внимаваш повече - отговори Денил.

- Чудя се дали Висшите магове не те изпращат далеч, защото много „слушаш”.