Читать «Избраница» онлайн - страница 9

Труди Канаван

Както винаги Акарин наблюдаваше церемонията със сдържано изражение на лицето. Той никога не беше проявявал интерес към напътстването и обучаването на новаците и повечето семейства се бяха простили с надеждата, че синът им ще има привилегията да е наставляван от водача на Гилдията.

Макар и млад за Върховен повелител, Акарин внушаваше уважение дори и у най-консервативните и влиятелни магьосници. Той притежаваше способности, познания и интелигентност, но вдъхваше страхопочитание най-вече с магическата си сила. Говореше се, че тя превъзхожда силата на всички останали членове на Гилдията, взети заедно.

Именно благодарение на Сония, Ротан беше един от двамата магьосници, които знаеха истинската причина за огромната сила на Върховния повелител.

Още преди Крадците да я предадат на магьосниците, една нощ Сония и нейният приятел-крадец Сери бяха проучили района на Гилдията. Бяха го направили с надеждата, че като наблюдава магьосниците в действие, тя може да се научи да контролира силата си. Вместо това Сония беше станала свидетел как Върховният повелител извършва странен ритуал. Тогава тя не знаеше какво е видяла, но когато по време на Изслушването Разпоредителят Лорлън беше влязъл в съзнанието й, за да потвърди истинността на показанията й за престъпленията на Фергън, той бе видял спомена й за тази нощ и бе разпознал ритуала.

Върховният повелител Акарин, водачът на Гилдията, се занимаваше с черна магия.

Обикновените магьосници не знаеха нищо за черната магия, освен че е забранена. Висшите магове знаеха само толкова, че да умеят да я разпознават. Дори познаването на практиките на черната мития беше престъпление. От разговора на Сония с Лорлън, Ротан бе научил, че черната магия увеличава мощта на магьосника чрез извличането на сила от други хора. Ако бъде отнета цялата сила на никого, той умира.

Ротан можеше само да гадае как се е почувствал Лорлън, когато е узнал, че най-близкият му приятел не само се е научил на черна магия, но и я използва. Сигурно е било шок за него. В същото време Лорлън разбираше, че не може да разкрие какво е узнал, без да изложи на опасност Гилдията и града. Ако Акарин избереше да се бие, той лесно би спечелил победа, като с всяко убийство силата му щеше да нараства. Така че се налагаше Лорлън, Сония и Ротан засега да запазят наученото в тайна. „Колко ли му е трудно на Лорлън да се преструва, че е приятел с Акарин, като знае на какво е способен Върховния повелител?” - запита се Ротан.

Въпреки това, което беше узнала, Сония се бе съгласила да се присъедини към Гилдията. Отначало това беше изумило Ротан, но както тя бе отбелязала, ако напуснеше с блокирана сила - както повеляваше законът за магьосниците, напуснали Гилдията - тя щеше да стане съблазнителен източник на сила за Върховния повелител. Силна в магията, но неспособна да я използва, за да се защити. Ротан потрепери. В Гилдията поне щяха да забележат, ако тя умре при странни обстоятелства.

Въпреки това беше много смело от нейна страна да постъпи в Гилдията, като знаеше какво се крие в самото й сърце. Ротан гледаше Сония, застанала сред синовете и дъщерите на някои от най-богатите семейства в Обединените земи и чувстваше гордост и привързаност. През последните шест месеца беше започнал да я възприема повече като дъщеря, отколкото като ученичка.