Читать «Избраница» онлайн - страница 5

Той я погледна право в очите и крайчетата на устните му се извиха в приятелска усмивка. Изненадана, Сония му се усмихна в отговор, но неговото изражение бавно се промени на презрително ухилване.

Сония не беше способна да направи нищо, освен да продължи да го гледа смаяно. Момчето се извърна, сякаш изгубило интерес, но тя успя да забележи, че се усмихва самодоволно. Сония присви очи и продължи да го наблюдава, докато той оглеждаше останалите присъстващи.

Изглежда, той вече се познаваше с другото киралийско момче - двамата си намигнаха приятелски. Момичетата бяха дарени с ослепителни усмивки, и въпреки че слабата киралийка отговори с явно презрение, погледът й остана върху него дълго време, след като той се беше обърнал. Останалите получиха учтиви кимвания.

Тази светска игра беше прекъсната от силен, металически трясък. Всички обърнаха глави към Заседателната зала. Настъпи продължителна, напрегната тишина, а после, когато огромните врати започнаха да се отварят, въздухът се изпълни с възбуден шепот. Докато пролуката се разширяваше, от залата отвътре заструи познатата златиста светлина. Тя идваше от хиляди мънички магически кълба, плаващи на няколко стъпки под тавана. Топлата миризма на дърво и лак се разливаше навън, приветствайки гостите.

Когато чу ахканията, Сония се обърна и видя, че повечето посетители зяпат залата с възхищение. Тя се усмихна, когато осъзна, че останалите новопостъпващи, а и някои от възрастните виждат Заседателната зала за пръв път в живота си. Само магьосниците и онези от родителите, които бяха посещавали церемонията по приемането на други от децата си, бяха влизали вътре. И тя.

Усмивката й изчезна при спомена за предишното й посещение, когато Върховният повелител беше довел Сери в Заседателната зала, лишавайки Фергън от власт над нея. През този ден се беше сбъднала и една от мечтите на Сери. Той си беше дал дума, че ще посети всички велики сгради в града поне веднъж през живота си. Фактът, че беше хлапак от улицата, произхождащ от нисшите съсловия, само го амбицираше допълнително.

Но Сери вече не беше онова обичащо приключенията хлапе, с което Сония се шляеше в детските си години, или дяволитият юноша, с чиято помощ тя толкова дълго се изплъзваше на Гилдията. Всеки път, когато го виждаше при посещенията му в Гилдията или при нейните отскачания до копторите, той й изглеждаше все по-възмъжал и далеч не толкова безгрижен. Когато го питаше с какво се занимава и дали все още работи за Крадците, той само се усмихваше потайно и сменяше темата.

Но въпреки това Сери изглеждаше доволен от живота. И ако наистина работеше за Крадците, може би беше по-добре, че тя не беше посветена в делата му.

На входа на Заседателната зала се появи фигура с мантия. Сония разпозна лорд Оусън, помощника на Разпоредителя. Той вдигна ръка и се изкашля.

- Добре дошли на всички - каза той. - Сега ще започне церемонията по приемането. Моля постъпващите в Университета да се строят в колона. Те ще влязат първи. Родителите ще ги последват и ще заемат местата си на предните редове.