Читать «Избраница» онлайн - страница 4

Докато гледаше мантата на мъжете, Сония си помисли колко лесно би било за един професионален крадец да отмъкне копчетата. За целта в копторите се използваха специални остри бръсначи. „Случайно" сблъскване, извинение, бързо отдръпване в тълпата. Мъжът сигурно нямаше да разбере, че е бил ограбен, докато не се прибере у дома. А гривната на ръката на тази жена...

Сония тръсна глава. „Как ще се сприятеля с тези хора, ако мисля само за това колко би било лесно да ги ограбя?”. В същото време тя не можеше да сдържи усмивката си. Като дете беше не по-малко изкусна в пребъркването на джобове и в отключването на ключалки от приятелите си - може би с изключение на Сери - и въпреки че леля й Джона най-накрая я беше убедила, че не е хубаво да се краде, Сония не беше забравила тънкостите на занаята.

След като събра кураж, тя погледна към по-младите непознати и видя как неколцина от тях бързо извърнаха глави. Развеселена, девойката се запита какво ли са очаквали да видят. Глуповата просякиня? Прегърбена, мазолеста работничка? Гримирана уличница?

Тъй като всички те избягваха погледа й, тя можеше да ги разглежда спокойно. Само две от семействата имаха типичните за Киралия черни коси и бледа кожа. Една от майките носеше зелената мантия на лечителка. Друга майка държеше за ръка слабичкото си момиче, което гледаше замечтано в бляскавия стъклен таван на залата.

Три от останалите семейства стояха заедно. Ниският ръст и червеникавата им коса бяха типични за елийни. Те разговаряха тихо помежду си и от време на време смехът им отекваше в залата.

Двама тъмнокожи лонмарци, баща и син, с обръснати глави, чакаха мълчаливо. Бащата носеше лилавата мантия на алхимик, върху която бяха окачени тежките златни талисмани на религията Махга. Още двама лонмарци, също баща и син, стояха от другата страна тълпата. Кожата на сина беше по-светлокафява - намек, че майка му е от различна раса. Баща му също носеше мантия, но неговата беше червена, на воин и върху нея нямаше скъпоценности или талисмани.

В кръг около входа на коридора стоеше семейство винди. Въпреки че бащата беше с разкошни дрехи, скритите погледи, които отправяше към останалите, свидетелстваха, че се чувства не особено удобно в компанията им. Синът му беше нисък и набит младок, чиято кафява кожа имаше нездрав жълтеникав оттенък.

Соня видя, че майката на момчето е сложила ръка на рамото му и си помисли за леля си Джона и за чичо си Ранел. Връхлетя я познатото разочарование. Двамата бяха нейното семейство, те я бяха огледали след смъртта на майка й и заминаването на баща й, но се страхуваха твърде много от Гилдията, за да я посетят тук. Когато тя ги беше поканила на церемонията по приемането, те бяха отказали с оправданието, че не биха оставили новородения си син на чужди грижи, а не би било уместно да доведат ревящо бебе на толкова важно събитие.

В коридора отекнаха стъпки. Сония се обърна и видя, че към посетителите се присъединяват още трима разкошно облечени киралийци. Момчето огледа надменно тълпата. Погледът му се спря върху Ротан, после се плъзна към Сония.