Читать «Избраница» онлайн - страница 273

В Арената върлуваше пясъчна буря. Сония се намръщи, когато Регин се изгуби от погледа й. Скоро вече не виждаше нищо друго, освен бяла мъгла.

Изведнъж нещо доста силно удари бариерата й. Тя прецени посоката и отвърна на удара, но нова атака я изненада изотзад, последвана от трета отгоре.

„Той ме заслепява - осъзна тя. - Някъде отвъд пясъчната завеса той обикаля из арената или изпраща ударите си по крива и така ме удря от различни посоки”. А тя нямаше как да отвърне на ударите му, след като не знаеше къде се намира.

Но това нямаше да има никакво значение, ако се прицели във всички посоки едновременно.

Черпейки от силата си, тя изпрати дъжд от силни удари. Пясъкът изведнъж се посипа на земята около нея, образувайки кръг. Регин я беше направил център на бурята. Така знаеше къде точно се намира.

Той стоеше в другия край на Арената и внимателно я наблюдаваше. Щом го видя, тя веднага разбра, че момчето се опитва да разбере колко е изтощена.

„Не съм”.

Тя го атакува и той отново отскочи. Сония се усмихна. Щом Регин искаше да изтощи силата й, тя щеше да го накара да се мята по Арената като подплашен расук. И най-накрая щеше да го хване.

Или пък можеше да прати ударите си по бариерата на Арената така, че той да няма накъде да бяга.

„Да. Време е да го довърша”.

Тя притвори очи и се съсредоточи върху източника си на сила.

Остави само малка част от нея, а останалото изтегли и го разположи в красив и смъртоносен модел. След това вдигна ръце. Вече нямаше нужда да крие намеренията си. Когато магията потече от нея, Сония разбра, че това ще бъде най-силният удар в живота й. Тя запрати напред три вълни от силови удари, всяка една по-мощна от предишната.

Тълпата ахна, когато ударите се подредиха върху бариерата в ярко, опасно цвете и после се устремиха към Регин.

Очите му се разшириха от изненада. Той отстъпи назад, но нямаше къде да се скрие. Когато първият удар стигна целта си, бариерата му се пръсна. Секунда по-късно втората вълна удари вътрешния щит. Изненадата на лицето му беше заменена от ужас. Той погледна към лорд Гарел и вдигна ръце точно, когато го връхлетя третата вълна.

Отнякъде се дочу силно възклицание. Сония разпозна гласа на Гарел. Вътрешният щит около Регин потрепери... но издържа.

Когато се обърна към наставника на Регин, Сония видя как Гарел притисна длани към слепоочията си и се олюля. На рамото на Воина лежеше ръката на Акарин.

Тихо тупване привлече вниманието й обратно към Арената. Сърцето й потрепна, когато видя, че Регин лежи на пясъка. Настъпи пълна тишина. Тя го изчака да се размърда, но той лежеше неподвижно. Сигурно беше изтощен. Едва ли беше... мъртъв. Тя пристъпи към него.

- Стоп!

Командата я накара да замръзне на мястото си и тя погледна въпросително към Болкан. Воинът се намръщи, сякаш й отправяше предупреждение.

Тогава Регин изстена и всички зрители въздъхнаха едновременно. Сония затвори очи, изпълнена с облекчение.