Читать «Тайният орден» онлайн - страница 92

— Знам — отговори Райън, докато отваряше кока-колата си. — Нямаше да дойда така, ако не беше сериозно.

— Чакай малко — намеси се Макгий. — Вие двете всъщност се познавате май?

Бренда погледна Райън, преди да отговори:

— Трябваше да осмисля брака си или това, което беше останало от него. Единственият начин беше да се срещна с Лидия. Когато я видях, бях убедена, че двамата имат връзка. Искам да кажа, само я погледни!

— Да — отвърна Райън, като издърпа кичур от разрошената си коса и прихвана ревера на мръсния си халат. — Погледни ме!

Дъркин се засмя.

— После седнахме и започнахме да говорим. Исках да повярвам, че тя спи с Фил, защото тогава можех да го обвиня за всичко, да си тръгна и никога да не призная, че и аз имам заслуга за разпадането на този брак. Ти свърши работа, Лидия. Всъщност ме накара да се вгледам дълбоко и сериозно не само в брака си, но и в самата мен. Да се разведа беше едно от най-трудните неща, които ми се е налагало да правя, но това беше правилното решение, Фил Дъркин е колосален задник. Ако Данте беше познавал този кучи син, щеше да измисли цял нов кръг на ада за него.

— Искаш да кажеш, че си се махнала — ухили се Макгий. — И сега всичко е зад гърба ти.

Бренда Дъркин се засмя.

— Мисля, че се дължи на шотландската ми кръв. Имаме ли зъб на някого, нямаме равни на себе си.

— Ако ще се почувстваш по-добре, напълно съм съгласен с теб. Не за зъба, а за това, че твоят бивш съпруг е колосален задник. Казах на Лидия, че е трябвало да го хвърли в плитък гроб. Всъщност дори предложих да го изкопая аз.

— Много пъти едва не го изкопах аз, но накрая той сам се погрижи. И така трябва да бъде.

Макгий и Райън кимнаха. Бренда Дъркин беше права.

— Защо не кажеш защо сте тук — предложи полковникът и тогава Райън ѝ разказа случилото се.

Разговаряха почти до зори. Разбраха, че щом се налага да останат в дома ѝ, Бренда Дъркин трябва да се държи, сякаш всичко е постарому. Това значеше да не пропуска сутрешния групов крос и със сигурност да не телефонира на своята част в Американското военно разузнаване, че е болна. Единственото, което реши да промени, беше да паркира колата си в алеята, така че да скрият джипа на Макгий в гаража далеч от любопитни погледи.

Райън искаше да поспи няколко часа, но сънят ту идваше, то бягаше от нея. Накрая тя се отказа и слезе в кухнята, където установи, че Макгий е бил споходен от същия проблем. Завари го до масата с една диетична кола, голяма чаша кафе с мляко, пълна с овесени ядки „Лъки Чармс“, и телевизор, настроен на някакво предаване по „Енимал Планет“.

— Само да видя как оня дребосък, подтичващ подир стадото — помоли той, докато Райън си взимаше диетична кола и сядаше до него, — ще попадне в устата на лъва.

— Съобщиха ли нещо за случката от снощи?

Макгий взе дистанционното и превключи назад към един местен новинарски канал.

— Всъщност не. Споменаха бегло за запалена кола, но толкова. Според мен местните органи на реда не са допуснали пресата твърде близо и не са я захранили с много подробности.