Читать «Тайният орден» онлайн - страница 91

Доволна от разговора, тя ги попита къде живеят и как може да се свърже с тях, връчи на всяка визитната си картичка, на гърба на която бе записан номерът на мобилния ѝ телефон. След това помоли патрулните полицаи да закарат жените до Южен Бостън.

— Ти определено не си ченге — рече Кордеро на Харват, докато изпращаха с поглед колата с проститутките.

— Защо реши така?

— Защото, като оставим настрана дрогата, никой не дава толкова пари за нещо, което законът ни разрешава да направим и без това.

— Но пък и това, че е разрешено от закона, не означава, че е задължително правилно.

— Знаеш, че са наркоманки. Ще профукат парите ти за отрицателно време. Но пък и защо да не им ги дадеш, ако това ще ти донесе спокоен сън.

Като имаше предвид що за тип е този убиец, Харват се съмняваше, че ще може да спи скоро. Ако благодарение на парите му Агнес и Британи липсват на улицата дори и само за една нощ, пак щеше да си заслужава.

Нямаше доказателства, че жената, извадена от река Чарлс, е била ликвидирана от същия човек, убил Клер Маркорт и Хърман Пенинг, но интуицията му подсказваше, че не е сгрешил, като даде пари на Британи. Интуицията му подсказваше и друго — убиецът не успяваше да се владее.

32. глава

Форт Белвоар

Вирджиния

Боб Макгий бе прекарал по-голямата част от живота си зает с рисковани операции, но в мига, в който Лидия Райън му съобщи плана си, той заяви, че е нечувано тъп. Едно беше да се провалиш и да накараш Фил Дъркин да гадае къде си, и съвсем друго — да го поканиш открито да дойде и да те убие, а Боб смяташе, че Райън прави точно това.

В мига, в който лампата на верандата светна и ако не ѝ се причуваше, защото бе слушала това вече сто пъти, той каза:

— Планът ти ще се провали точно както става с всички лоши идеи.

— Надценяваш уменията си в тази област — отвърна тя, докато отвътре отключваха вратата.

— Така си е — беше последната забележка, направена от Макгий, преди да се отвори вратата. Бе решил да застане зад Райън не толкова за да ѝ даде предимство, а защото ако стопанинът на дома беше въоръжен и ги посрещнеше с дъжд от куршуми, Райън щеше да бъде сполетяна от съдбата, която с право си беше заслужила заради тази идея, и щеше да ги поеме, а той да избяга. Оказа се, че греши, но не и за това, че човекът е въоръжен.

Полковник Бренда Дъркин беше отворила вратата така, че нейният „Берета“ М9 да не се вижда отвън. Последният човек, когото бе очаквала да съзре на прага си посред нощ и по халат, беше Лидия Райън.

— Имаме сериозен проблем. Може ли да влезем?

Жената погледна застаналия зад Райън мъж, сякаш решаваше какво да предприеме, а после се отмести назад и отвори вратата докрай.

— Разбира се.

Седнаха в кухнята, където освен кафе Дъркин можеше да предложи на гостите си само диетична кола. И Райън, и Макгий приеха. Дъркин взе три бутилки от хладилника, донесе ги на масата и седна.

— Когато те питах има ли нещо, което мога да направя за теб — каза тя, — не си представях, че ще се появиш у дома. Мислех си, че ще се обадиш или ще пратиш имейл.