Читать «Тайният орден» онлайн - страница 90

— Не искам да го залавяте — заяви Британи.

— Моля? — наклони глава той, за да чува по-добре. — И защо?

— Искам да пречукате копелето.

— Какво казах на приятелката ти за думите, които използвате? — намеси се Кордеро.

Британи ѝ метна кръвнишки поглед.

Харват вдигна ръка, давайки знак на следователката да се отдръпне.

— Разбирам какво изпитваш — обърна се той към Британи. — Сигурно има и други, които биха се съгласили с теб, но наистина трябва да го открием. Всичко, което можеш да ни кажеш, все едно колко дребно ти се струва, ще е от помощ.

Момичето пристъпи неспокойно от крак на крак, местеше поглед от Харват към Кордеро и най-накрая спря очи на него. Едва тогава започна историята за мъжа, който ѝ направил снимки вчера на гробището.

Кордеро записваше усилено. Ругатните се изплъзваха от време на време, но тя мълчеше благоразумно, за да не прекъсне свидетелката. Тъкмо бе започнала да им сътрудничи, щеше да направи грешка, ако я прекъсне.

Стана ясно, че на Британи не ѝ беше безразлично какво се е случило с Кели и че тя иска онзи да бъде спрян.

Не беше видяла клиента на Кели, но според описанието на Агнес бил същият, който я беше нападнал при гробовете.

Нито Кордеро, нито Харват имаха основания да не ѝ вярват. Тя беше напълно откровена, дори призна, че го е поканила за клиент.

Кордеро зададе още няколко въпроса и когато приключи, Британи попита:

— Нали няма да ме опандизите за това, че съм предложила секс?

— Не — отвърна следователката. — Оценявам отзивчивостта ти. Има ли още нещо, което се сещаш или си пропуснала да споделиш?

— Май това беше всичко — заяви след кратък размисъл младата жена.

— Искаш ли да попиташ още нещо? — обърна се Кордеро към Харват. — Да съм пропуснала нещо?

Очите на Харват се плъзнаха към ръцете на Британи.

— Само още един въпрос — обърна се той към младата жена. — Не си левачка, нали?

Тя кимна в знак на потвърждение.

— Значи, когато си посегнала да го зашлевиш, си вдигнала дясната си ръка, която той е уловил и е извил зад гърба ти.

— Да — отвърна тя.

Харват извади пачка банкноти от джоба си и отдели две по сто долара. Кели се облещи при вида на толкова пари.

— Инспектор Кордеро може да прибере това като доказателство — и той посочи дебелата метална гривна на дясната ѝ ръка. — Но искам да я взема за малко назаем, при едно условие.

Британи погледна гривната, после вдигна очи към Харват.

— Какво е то?

Той отброи още две банкноти по сто долара и ѝ подаде всичките четиристотин.

— Ти и Агнес да не излизате на улицата, докато инспектор Кордеро и аз не хванем онзи тип. Разбрахме ли се?

Колелцата направо трополяха в главата на младата жена. Тя очевидно правеше сметки и те определено не бяха за това колко свещи може да запали за всичките тези пари. След известен размисъл изтърси:

— Разбрано.

Прибра парите и свали гривната. Пусна я в носната кърпа, която Харват ѝ подаде и после прибра в джоба на дрехата си.

Едва тогава той ѝ каза, че може да отиде при приятелката си. В това време Кордеро вече телефонираше в управлението, за да се увери, че разполагат с всички данни за арести на младите жени.