Читать «Тайният орден» онлайн - страница 73

След като отвориха главната врата на кабината и спуснаха стълбата, стюардесата отново се извини за липсата на закуска. Предложи му няколко понички за из път, ако желае, но той се усмихна.

— Не, благодаря.

Щом стъпи на пистата, забеляза гладко избръснат мъж в морскосин костюм до обикновен седан, който говореше по клетъчния си телефон.Това трябва да е шофьорът ми.

Когато пътникът му приближи, човекът махна телефона от ухото си за миг и попита:

— Харват?

Харват кимна и мъжът приключи разговора си. Плъзна телефона в джоба и подаде ръка.

— Аз съм специален агент Монтгомъри. Бостънското бюро.

— Късметлията — отбеляза Харват, докато подаваше ръка. — Благодаря, че дойдохте да ме вземете.

— Няма проблем. Бездруго бях тръгнал на работа. Освен това за пръв път ми се случва да използвам сирена и запалени фарове в Бостън. Искате ли да се отбием някъде, преди да тръгнем?

— По-добре да потегляме — поклати глава Харват. Монтгомъри хвърли чантата му в багажника и щом Харват се настани на пътническото място и закопча предпазния колан, пусна фаровете и сирената и изхвръкна от летището в посока центъра на града.

27. глава

Въпреки натоварения сутрешен трафик най-сетне успяха да стигнат до целта — Вашингтон Стрийт 360.

Харват се огледа и не се изненада, че бяха вдигнали тялото. Множество страховити снимки, направени от минувачите, вече бяха качени в интернет. Странно защо, любителите фотографи не бяха хванали огромната метална табела, вградена в червените тухли на фасадата на сградата, за да напомня колко значима е тя.

Известна като сградата на Дървото на свободата, тя бележеше мястото на прочутия бряст, на който в знак на протест през 1765 година бе окачено чучело на Андрю Оливър, назначен от лудия крал Джордж да събира дължимите данъци по Закона за таксовите марки от американските колонии, привлякло много голяма тълпа — първата по рода си, опълчила се срещу краля. Смяташе се, че това е знаменателен момент, довел до Войната за независимост, а хората, провесили чучелото на Оливър, наричаха себе си Синове на свободата. Харват изобщо не се учуди, че са избрали тъкмо това място за следващото символично убийство.

Главният вход беше блокиран от патрул от Бостънското полицейско управление. Докато Харват вземаше чантата си от колата, Монтгомъри тръгна към полицая, показа му картата на ФБР и му поръча да пусне Харват. Младият служител от ФБР вече му беше обяснил, че работи по друг случай и е тук само в качеството на шофьор.

Харват му благодари, че го е докарал.

— Четвърти етаж — махна с ръка патрулът, давайки му знак да влиза.

Харват се изкачи горе с асансьора и попадна в обичайната суетня на трескава дейност. Оперативни работници, униформени полицаи, инспектори, агенти на ФБР, всички късо подстригани, но докато агентите на ФБР бяха спретнати и със стегнати фигури, полицаите, също като колегите си от всички други градове, бяха в разнообразна физическа кондиция.