Читать «Тайният орден» онлайн - страница 190

— Ако страната ми има нужда от мен, ще се радвам.

— Според мен Райън и Макгий ще бъдат достатъчно заети. Ще се нуждаят от някого, комуто имат доверие, за да ги съветва кой да остане, кой да си върви, какво да се спаси и какво да се ликвидира. Не мога да ви обещая, че задачата ще ви покрие със слава, но съм сигурен, че ще получите одобрението на благодарната нация.

— Благодаря ви, сър, за мен ще е чест — кимна Уайс.

— Чудесно. Говорих вече с Негово Превъзходителство краля на Йордания. Той, естествено, се направи на много ядосан, че хората от неговото разузнаване са изнудвали ЦРУ с терористичен заговор, за да измъкнат информация за екипа по политическа дестабилизация на Дъркин. Увери ме, че цялата информация, с която разполагат, ще бъде споделена с нас. Райън, бих желал да обсъдите това с генерал Джонсън, който на свой ред ще ме държи в течение.

— Да, сър — отговори кратко Райън.

— Какво още остана? — Президентът прелисти бележките си. — Помолих главния прокурор да ми даде препоръки относно това какво да се направи със Сал Сабатини и онзи Самюъл. Трябва да призная, че не се тревожа толкова за съдебния процес, колкото от факта, че има други като тях, които са в действие. Доктор Уайс, настоявам да насочите вниманието си към „Клуба на плувците“ и останалите програми в сянка на Управлението.

— Разбрано, сър — отвърна Уайс.

— Като стана дума за програмите в сянка на Дъркин, разбирам, че последният член на екипа по дестабилизация, Тара Флеминг, е била задържана от ФБР и е била разпитвана. Очаквам да се срещнете при първа възможност с директора на ФБР и да обсъдите какво ще стане с нея. Което ме довежда до мисълта и за господин Мънро Луис от федералния резерв. Той, по дяволите, трябва да бъде съден за стореното. Шефът по сигурността ще отговаря като негов съучастник. Мисля, че ще е справедливо. Пропуснах ли нещо?

Карлтън повдигна вежда.

— Ще стигна и до вашата молба — отговори президентът на немия му въпрос. Погледна останалите и продължи: — Искам да ви благодаря за това, което свършихте. Иска се голям кураж. Само подобна смелост и саможертва ще доведат тази страна отново до водещото ѝ място в света. Не го забравяйте, когато нещата на седмия етаж в Лангли станат напечени. Защото това неизбежно ще се случи.

— Няма да го забравим — обади се Макгий, докато се изправяше и се ръкуваше с президента. — Благодаря ви, сър.

Райън и Уайс го последваха, стиснаха ръката на президента и се сбогуваха, напускайки Овалния кабинет с Боб Макгий. Харват и Стареца останаха, съсредоточили погледи върху директора на националното разузнаване и президента.

Президентът се обърна към Карлтън:

— Генерал Джонсън сподели с мен какво се е случило в Сомалия и вашата молба да припишем стрелбата и пораженията на Дъркин. Смятам да удовлетворя молбата. Уговорете всичко със служителите от кабинета ми, а аз ще го подкрепя. Ала технически този разговор не се е състоял.

— Разбрано — отвърна Стареца, щастлив, че акцията „Сиена Стар“ ще бъде приключена, а агенцията му ще си получи заплащането.

— Научих също, че сте загубили договора си с Департамента по отбраната и оттогава сте в затруднение.