Читать «Тайният орден» онлайн - страница 192

Според Харват Дара бе направо разкошна, страшно упорита и завършена по свой собствен начин, а беше и много умна. Макар да бе напълно против нейния план за залавянето на Сал Сабатини, тя се оказа права. И неуморно му го напомняше.

Дара се боеше от престрелка в апартамента си, защото някой от родителите ѝ или момченцето можеше да пострада. С пълно право бе поставила сигурността им на първо място. Нито той, нито тя знаеха със сигурност дали Сабатини е все още в апартамента, но инстинктът ѝ подсказваше, че той я чака там.

Беше дала на Харват ключа от задната врата, като го накара да обещае, че само ще изведе Марко на безопасно място. Харват спази обещанието си, събуди съседите на първия етаж и им предаде детето, като изрично ги предупреди да не отварят вратата на никого. Едва тогава се качи на етажа на Дара, за да ѝ помогне.

Тя бе успяла да предаде на родителите си да изтичат с всички сили навън, щом Сал я изведе от дневната и тръгне към стаята на Марко. Сал беше толкова изненадан в този момент, че тя сериозно се разтревожи да не я убие. Единственото, което я утешаваше, бе, че Харват вече е спасил сина ѝ и дори да не успее да се върне навреме, за да ѝ се притече на помощ, детето е в безопасност.

Харват обаче се върна и на практика я спаси. Беше спазил и другото си обещание — да убие Сал само ако няма друг изход.

Когато след време го попита защо просто не е изненадал бившия ѝ партньор и не го е повалил с дръжката на оръжието си, Харват отговори:

— Ти каза да не го убивам. Не каза, че не мога да стрелям в него.

Чувството му за хумор бе едно от нещата, които наистина я привличаха.

Втората нощ в Кейп Код, след като сложиха Марко да спи, те отвориха бутилка вино и седнаха да поговорят. Тя задаваше въпроси, а Харват отговаряше. Лара искаше да знае всичко за него и той ѝ разказа неща, които никога не бе споделял с жена.

Не се размекваше лесно, но пък и не беше толкова закоравял, че да не може да направи в сърцето си място за жена като Лара Кордеро и за сина ѝ. Боеше се да си го признае, но се бе влюбил в момченцето от първия миг и сякаш това се беше случило и с Лара.

Нямаше представа докъде може да стигне цялата тази история. Знаеше само, че иска да продължи живота си с тях. Докато влачеше по плажа големите дървени парчета, изхвърлени на брега, беше сигурен, че Марко ще бъде в неговата лодка. Лара беше друг въпрос.

Тя трудно говореше за миналото си, а и той не настояваше. Не го интересуваше какво е останало зад тях в живота им. Вълнуваха го единствено бъдещето и днешният прекрасен миг.

Не Харват предложи да дойдат точно на това място на плажа. Лара настоя.

— Крайно време е да се сбогувам — сподели тя и той нямаше нищо против. Приключването на една връзка е от голямо значение, особено когато е била толкова важна.

Прекараха следобеда в занимания, поискани от Марко, но не влизаха във водата. Присъствието им тук на Кейп Код бе само по себе си достатъчно сериозна стъпка. Да влязат в морето там, където бе загубила съпруга си, щеше да е прекалено.

Харват ѝ се усмихна и вдигна Марко на ръце.