Читать «Тайният орден» онлайн - страница 189

— Но господин президент… — понечи да каже нещо секретарят на Департамента по финансите.

— Никакво „но“. В тази страна и преди са закривали централна банка. Крайно време е да го сторим отново.

— За икономиката този удар ще е…

— Онова, от което държавата се нуждае — довърши президентът.

Обсъдиха още няколко допълнителни проблема и президентът освободи секретаря, след като му благодари за присъствието.

Харват, Райън, Уайс и Рийд Карлтън бяха следващите, които бяха поканени в Овалния кабинет. Всеки от тях се срещаше за първи път с президента. Той им посочи канапетата в центъра на помещението и ги помоли да се настанят.

— Видяхме на влизане финансовия секретар — обади се Карлтън. — Не изглеждаше никак добре.

— Така е — отговори президентът. — А какво ще кажете за състоянието на икономиката ни? Този човек би трябвало да си ляга всяка вечер с мисълта дали на сутринта няма да му се наложи да се обеси на първия стълб, ако нещата не се подобрят. Защото аз лично си лягам с тази мисъл.

Президентът бе избран най-вече заради здравия му разум и сериозния подход към проблемите. Той бе изключително харизматичен и за разлика от много политици във Вашингтон, очевидно не само го беше грижа за състоянието на държавата, но и държеше да е напълно сигурен, че нещата може да тръгнат към подобряване и провалът не е неизбежен.

— Тук сте обаче не за да говорим какво ме държи буден нощем — продължи президентът. — На първо място, искам да ви благодаря за това, което свършихте. Разбирам, че има още няколко души, които ви помогнаха — госпожа Слоун Ашби и господата Чейс Палмър и Матю Санчес. Моля да им предадете моите благодарности.

Карлтън го увери, че ще бъде направено.

— Чудесно, а сега на работа — рече президентът. — Премести поглед от Райън към Уайс и след това към Макгий. — Не знам какво, по дяволите, става в ЦРУ, но е време да му се сложи край. Държа нещата там да се прочистят и да се установи съвършено нов подход. Толкова много патриотично настроени мъже и жени работят там, готови да отидат накрай света за своята страна, но се налага пътят им да се прочисти от задръстените бюрократи. Цялата тази история с Фил Дъркин никога нямаше да се случи, ако прочистването беше направено по-рано. Вече поисках оставката на директора на ЦРУ.

Макгий и Райън се стъписаха.

— Но кой ще го замести? — не се сдържа Макгий.

— Вие — гласеше отговорът на държавния глава. — Вие двамата.

— Двама директори? — попита Райън.

— Освен ако не сте убедени, че и един човек би могъл да преобърне нещата в Управлението за дванайсет месеца.

Стареца се усмихна.

— Да смятам ли, че одобрявате?

— Да, сър — отговори Карлтън. — Всъщност, ако мога да отбележа, това отдавна трябваше да се случи.

— Ето, случва се сега. — Сетне погледът му се спря на Уайс. — Имате ли желание да се разделите с живота на пенсионер и отново да служите на страната си?