Читать «Тайният орден» онлайн - страница 182

Забелязала, че той загуби интерес към мача, Ашби усети, че нещо не е наред. Мъжът присви очи, усмивката изчезна от лицето му и той протегна ръка към оръжието си.Почна се.

— Всички екипи, начало! — нареди тя в микрофона си и прицелвайки се, даде един откос с пистолета си.

71. глава

Харват и Райън се носеха по частния път към портата на ранчото и видяха как обект едно и две излязоха от пристройката на охраната.

Скрит високо сред хълмовете, Мат Санчес проследи какво се случи през окуляра на пушката си.

— Чисто е — съобщи той след малко до всички.

Санчес осигуряваше наблюдението, Райън зад кормилото беше в готовност да прихване всяка цел, ето защо Харват изскочи навън от джипа и необезпокояван отвори тежката порта.

Докато влизаха в двора, получиха информация, че освен четиримата, които Ашби бе ликвидирала непосредствено до кухнята, Палмър беше неутрализирал другите двама при входа. Единственият останал жив беше човекът, когото търсеха.

Срещнаха се с Палмър в преддверието и той им даде знак къде според него се крие Дъркин. Харват кимна и с жест му показа да заобиколи, за да не позволят на техния човек да избяга. Ашби щеше да остане да пази гърба им.

С готови за стрелба оръжия двамата мъже тръгнаха безшумно по коридора към стаята на Дъркин в северозападния край на ранчото.

Вратата в дъното на коридора беше отворена и се чуваше как вътре работи телевизор. Беше включен на един от информационните канали на САЩ. Не долавяха никакъв друг шум. Това не се хареса на Харват. Възможно ли бе Дъркин да си беше дал целия този труд да дойде накрай света с бодигардове и да не вземе други предохранителни мерки? Нима се чувстваше в толкова голяма безопасност? Или просто не се бе погрижил, защото ранчото е било предвидено само като временен пункт за бягство.

На метър от вратата Харват даде знак на Палмър да спре. Беше наострил слух с надеждата да долови някакво движение или звук освен този от телевизора. Нищо.

Извади светлинна граната от джоба на якето си и я показа на Райън, преброи до три и я хвърли в стаята.

Двамата с Райън се наведоха ниско със затворени очи и широко отворена уста, за да избегнат натоварването от експлозията. Мигове след детонацията нахлуха в стаята.

Дъркин бе заварен неподготвен, но не от тях. Лежеше на пода на кабинета си целият в кръв с единствена рана от куршум в тила.

— Ти да видиш! — възкликна Райън и погледна Харват.

Той вече се беше навел и докосваше кожата на убития.

— Станало е съвсем скоро. Още е топъл. Да вървим.

Докато тичаха към изхода на ранчото, той нареди на Ашби и Палмър да го чакат отпред.

— Сигурни ли сме, че човекът няма да се качи на ферибота? — провикна се Палмър, докато тичаше към лендроувъра.

— Не сме — отвърна Харват и скочи в джипа, — но предполагам, че ще бърза да се прибере час по-скоро.

Две бяха летищата на този остров. Харват се надяваше, че е избрал правилното. За всеки случай изпрати Санчес на другото. По-добре да има поне един човек там, отколкото николко.