Читать «Тайният орден» онлайн - страница 183

Докато караха с бясна скорост към летището, Харват помоли генерал Джонсън и екипа му да се опитат с наличната техника да открият това, което търсеше.

— Превозни средства се движат и в двете посоки — отговори му някой от Северна Вирджиния. — Нуждаем се от нещо повече, за да знаем за какво да следим.

— Не разполагаме с нищо повече — отвърна Харват.

— Обектът може да е с кола, камион или дори с мотоциклет.

— Търсим — отвърнаха отсреща. — Стой на линия. Харват изви рязко волана, за да направи ляв завой и да стъпи на главния път.

— Ако ранчото е под сателитно наблюдение, как, по дяволите, някой ще го напусне, без да бъде забелязан? — попита Райън.

— При тези атмосферни условия разчитат най-вече на термообраз. Технологията невинаги дава добър резултат. Истината е, че ако разполагаш с достатъчно ресурси, всичко е възможно.

Гласът на анализатора от Северна Вирджиния се обади в слушалките им:

— Самолет на летище „Ушуая“ се готви за излитане.

— Проверете дали е свръхзвуков джет „Еъриън“ — помоли Харват. — Искам да знам дали има съвпадение.

— Резервът помогна на Дъркин да избяга само за да може да го ликвидира, така ли?

— Някой не иска той да проговори.

— Кой?

Харват се канеше да отговори, когато от Северна Вирджиния отново се обадиха:

— Имаме съвпадение с профила на тази машина. Оказа се прав — свръхзвуков джет „Еъриън“. Освен това прихванахме телефонна връзка между машината и превозно средство на около двайсет и пет километра пред вас.

Харват хвърли поглед към Райън и вече бе настъпил педала на газта.

— Мисля, че скоро ще получим отговори на всичките си въпроси.

Когато настигнаха синия шевролет „Селта“, бяха на по-малко от осемнайсет километра преди Ушуая и Харват намали, за да не събуди подозрение у шофьора му.

— Какво искаш да направим? — попита Райън.

— Ще го блъснем — отвърна той и обясни по радиото на Ашби какъв е планът му.

— Разбрано — отвърна тя. Натисна газта и задмина първо Харват, после и шевролета, и застана начело по пътя за Ушуая.

Палмър предложи да се опита да види лицето на шофьора, но Харват нареди да не го прави. Предпочиташе да го изненадат. Достатъчно неприятен беше фактът, че на лендроувъра им стои логото на хотелския комплекс. Никак не му се искаше погледите на двама, които знаят добре как да убиват, да се срещнат. По-добре беше Палмър да се прави на заспал.

Дори водачът на шевролета да бе заподозрял нещо, с нищо не го показваше. Поддържаше същата скорост и посока.

Свързвайки се отново със Северна Вирджиния, Харват поиска още нещо от тях и много скоро Стареца се обади, за да съобщи, че е говорил с хората от Специалната въздушна служба на Великобритания.

Пет минути по-късно отново се обади с координатите на сигурна квартира. Веднага след това Ашби предаде на Харват, че наближава светофар и ще проведат засадата при следващата червена светлина.

Райън набеляза с джипиеса мястото и Харват видя лендроувъра пред тях и светофара.

— Опри тила си в облегалката за глава — поръча той на спътничката си.

Райън го послуша и вдигна палец в знак, че е готова.