Читать «Тайният орден» онлайн - страница 179

— Целите са на прицел. Отряд шест е готов за действие — отговори Санчес в микрофона на радиото си на въпроса на Харват за местоположението на екипа.

Теренът беше скалист и гол. Вятърът брулеше безмилостно камъните и вдигаше прахоляк. Времето беше студено и влажно. Всеки от екипа би желал да е на друго място в този момент, но на никого и през ум не минаваше да се оплаче. Това беше работата им и те чудесно го съзнаваха. Утешаваха се с мисълта, че можеше да е и много по-зле, че това, за което са тук, е за доброто на страната им. Знаеха също така, че много хора никога няма да научат имената им и какво са свършили тази нощ, но че от тях зависи животът на мнозина.

Харват свали бинокъла си за нощно виждане и погледна Райън.

— Готова ли си?

Тя кимна.

— Да вървим тогава — посочи той хотела.

Райън нямаше нужда от бинокъл. Чудесно виждаше светлините на колите, които напускаха Кау Тапен и се клатушкаха по изровения от пороите път.

— Тук Отряд едно — съобщи Харват в микрофона на радиопредавателя си, докато отваряше вратата на джипа и излизаше навън под дъжда. — На позиция сме. Повтарям. На позиция сме.

Райън също излезе навън и застанала до задната броня на колата, отвори чадъра си и запали фенер. Докато Харват се бе навел пред една от гумите, тя следеше с поглед приближаването на превозното средство, което се задаваше от Кау Тапен Лодж по виещия се път.

Щом приближи на достатъчно разстояние, тя размаха фенера си. Зеленият лендроувър започна да намалява скоростта и накрая спря на няколко метра.

Шофьорът, хубав млад мъж, бе облечен в одежди на Хели Хансен за дъждовно време. Паркира колата си и излезе, за да помогне, ако може.

— Да ви помогна с нещо? — попита той на испански.

— Според мен сме счупили ос — отговори на английски Райън.

Любезният младеж пристъпи напред, преминавайки на английски.

— Ще ми позволите ли да погледна?

— От Кау Тапен Лодж ли сте? — попита тя и посочи логото, изписано отстрани на колата му.

Мъжът кимна. Хотелът бе включен в програма за хотелски мениджмънт и студенти пристигаха тук целогодишно от Канада, Великобритания и Съединените щати. Възпитани и привлекателни, присъствието им придаваше на мястото атмосфера на висока класа.

— Вероятно ваши гости трябва да стигнат до летището. Не искаме да ви задържаме.

— Не, сам съм. Доставям храна. Не е проблем да погледна. Братовчед ми е автомеханик в града.

— Извинете ме — рече Райън.

Дали репликата ѝ или оръжието, което насочи към него, свърши работа, но резултатът, който тя търсеше, беше постигнат. Младежът застина.

— Обърни се — нареди Райън. — Ръцете на главата.