Читать «Тайният орден» онлайн - страница 177
Брад Тор
Кордеро кимна безмълвно. Мъжът пред нея беше напълно неуправляем.
— Къде е шибаното ти гадже? И не ме лъжи.
— Нямам гадже, Сал.
— Лъжкиня! — извика онзи и я зашлеви със свободната си ръка.
Бащата на Кордеро скочи да я защити, но Сабатини го перна с дръжката на пистолета си през лицето. Краката на стареца се подкосиха и той се стовари обратно на канапето.
Кордеро отново заговори бързо на португалски и се обърна към бившия си колега:
— Сал, престани.
—
Сграбчи косата ѝ, рязко наведе главата ѝ надолу, така че се наложи тя да пристъпва настрани. Хвърли поглед към вбесения ѝ баща и ужасената ѝ майка и процеди:
— Мръднете ли, всички умирате. Детето — също. Ясно ли е?
Кордеро заговори пак на португалски на вцепенените си от ужас родители и те само кимнаха.
— Така е по-добре — ухили се Сабатини. — Да вървим. — И той я повлече към мястото, където стоеше телефонът ѝ. Изскубна кабела от стената и продължи с нея към стаята на Марко.
— Сал, няма смисъл да правиш…
— Шшт — зашепна той. — Всичко ще стане много тихо и много бързо. Ще видиш. Ще бъдем много щастливи.
Стигнаха вратата на детската стая и с върха на обувката си Сабатини я бутна. Погледна към леглото, но момченцето го нямаше там.
— Къде е? — вбеси се той. — Къде, по дяволите, е?
Кордеро мълчеше.
Влачейки я за косата, той пристъпи в стаята и с рязко движение вдигна завивките. С трясък отвори и вратата на шкафа, но детето го нямаше и там.
Излезе в коридора, влачейки Кордеро след себе си, и я блъсна на пода в дневната. Тъкмо да ѝ каже, че ще я застреля, ако родителите ѝ не кажат къде е скрито детето, видя, че възрастните хора са изчезнали.
— Какво, по дяволите, става тук? — изкрещя той почти с писък. — Къде са?
— Навън са, задник такъв! Да ми задигнат нова лодка — рече нечий глас зад него.
Преди Сабатини да успее да реагира, Харват натисна спусъка на пистолета си два пъти, прицелвайки се точно там, където онзи заслужаваше.
69. глава
С финансовата си мощ и силната си власт федералният резерв, или по-точно Мънро Луис, действащ от името на Резерва, бе в състояние да направи невъзможното възможно, включително и да състави фиктивни летателни планове за своя свръхзвуков персонален джет „Еъриън“.
Докато Рийд Карлтън, Лидия Райън и Боб Макгий водеха „задушевни“ разговори с генерал Джордж Джонсън и неговия екип в дирекцията на националното разузнаване, Харват успя да преодолее всички тайни и забрани и откри самолета с едно обаждане на определен телефон.
— Буенос Айрес — отговори Натали, шведската стюардеса. — Оттам имахме допълнителни пасажери, отлетяхме още по̀ на юг до Тиера дел Фуего, след което всички слязоха на летището в Ушуая.
Харват ѝ благодари и предаде информацията на хората на Джонсън. Само след час разполагаха със записи от охранителни камери в Аржентина. Много скоро разпознаха мъжете, които Фил Дъркин бе качил на борда в Аржентина — нещо средно между гангстери и наемни убийци, които Управлението използваше от време на време за операции в Южна Америка.