Читать «Тайният орден» онлайн - страница 174

Патрулът тъкмо да свие рамене, когато се получи друго съобщение. Бордовият екип беше намерил един оцелял.Останалата част на морския съд беше чиста.

Харват пристъпи в лоцманската кабина и каза на втория лоцман:

— Съобщи по радиостанцията на Бреговата охрана, че и ние се качваме на борда.

На офицера, който управляваше лодката, той нареди:

— Закарай ни до тях! Веднага.

Когато обясниха, че Кордеро е не само от Бостънското полицейско управление, но е и партньор на ченгето престъпник, получиха разрешение да се качат на борда.

Първият човек, когото видяха, беше оцелелият — Джонатан Ренър. Той седеше в салона на яхтата, увит в одеяло.

Харват приближи и попита:

— Господин Ренър?

Мъжът го погледна и кимна.

— Много се радвам да ви видя жив, сър. Ще ви откараме колкото е възможно по-скоро обратно на брега и ще се приберете при семейството си.

Ренър отново кимна, а Харват излезе от салона и се върна на палубата.

Като се качи на мостика, той се присъедини към Кордеро, Райън и Макгий, които бяха вече там.

— Не е Сал — каза Кордеро.

— А кой е тогава? — попита той.

— Том Къшинг — отвърна Райън.

— Който го е убил — намеси се Макгий, — е използвал въдичарска корда, за да го закрепи в седнало положение. Лодката е била на автопилот.

Харват разгледа събралата се в скута на мъжа кръв, която се стичаше надолу по краката му.

— Някой го е прострелял в стомаха. Няма много по-мъчителен начин да си отидеш от този свят.

— Мисля, че можем да направим информирано предположение кой е дръпнал спусъка — заяви Кордеро.

— А и с Ренър в безопасност долу, мисля, че можем да направим доста информирано предположение кого съм намерил под водата.

— Вакаро — каза Райън.

Харват кимна.

— Тогава къде е Сабатини?

Харват поведе групата надолу по стълбите до кърмата на яхтата. Двама от Бреговата охрана вече бяха отворили отделението за двигателите и проверили за опасност от пожар.

Като се надвеси отзад на яхтата, той посочи плаващата платформа, от която висяха две найлонови ленти за връзване.

— Колко залагаш, че допреди малко тук е имало джет или скутер?

Райън погледна Макгий.

— Трябва да предупредим Уайс.

Почукването на хотелската врата беше силно и обезпокоително. Всъщност дори не беше почукване. Беше си истинско тропане.

— Бостънска полиция — заповяда гласът. — Полиция! Отворете вратата!

Не само че Бил Уайс държеше там заложник, вързан за стол и със запушена уста, но и стаята беше затрупана с оръжия, клас три, и други подбрани съоръжения като тейзъри и записващи устройства. Без документи нямаше начин да даде обяснение, за да се измъкне от тук. Намесата на полицията беше абсолютно нежелателна.

Трябваше да закарат Старк колкото е възможно по-скоро и по-тайно във Вашингтон, за да разкаже историята си там. Но тази стъпка изведнъж се оказа застрашена.

Един от гостите на хотела или пък от охраната явно бе видял или чул нещо.

Като приближи вратата, клетъчният му телефон отзад на писалището започна да звъни и изведнъж му хрумна нещо друго.

— Полиция — извика гласът, а хлопането продължаваше: — Отворете!

Бил Уайс вдигна своя МР5 готов за стрелба точно когато вратата се отвори с ритник отвън.