Читать «Тайният орден» онлайн - страница 172

Харват протегна ръка и докосна чувала. Вътре наистина имаше труп. Забоде ножа във върха на чувала и разпра доколкото можеше плата.

Лъчът на фенера освети косата на мъж и Харват напрегна сили да разкъса още от тъканта, за да стигне до лицето. Извади мундщука от устата си, приготвяйки се да му подаде животворна глътка въздух.

В същия миг го поразиха две неща: мъжът беше мъртъв и не беше Джонатан Ренър.

67. глава

Бил Уайс не възнамеряваше да оставя Старк сам в хотелската стая. Но Райън и Макгий искаха да участват при залавянето на Къшинг и хората му, затова Уайс беше помолил Харват да ги вземе със себе си. Той се съгласи, при условие че се доберат до пристанището, преди сам да е пристигнал там. Беше съвършено ясно, че няма да ги чака, както и стана. Двамата с Кордеро бяха скочили в движение в лодка на Бостънската противопожарна служба и отплаваха начаса.

Райън и Макгий пристигнаха там точно навреме, за да видят как лодката бързо се отдалечава навътре в пристанището. Не бяха единствените изоставени. След минути се появиха няколко души от водолазния екип, а лодка нямаше и за тях.

Съблюдавайки сигурността на операцията, един от водолазите вдигна телефона си и се обади. Минути по-късно патрулна лодка на Бостънската пристанищна охрана полетя към пристанището. Водолазите натовариха екипировката и се устремиха след колегите си.

Когато настигнаха деветметровата лодка на Бостънската противопожарна служба, Харват току-що бе изплувал на повърхността. Щом пристанищната патрулна лодка спря до него, оттам го осветиха с мощен прожектор.

— Не е Ренър — извика той, след като извади регулатора от устата си. — Някой друг е. Убит е с един изстрел.

Обратно на лодката той разказа на Кордеро и на шефа на водолазния екип какво е видял. Сержантът изрева серия бързи заповеди, а когато мина лодката на Пристанищната охрана, Харват и Кордеро скочиха в нея. Набързо се представиха на Райън и Макгий.

Кордеро показа документите си на двамата офицери от Бостънското полицейско управление, които управляваха лодката, и ги информира за последното известно направление на мореплавателния съд, който преследваха.

— Сега всичко е по радиостанцията — каза един от мъжете.

— Не би следвало да има радиотрафик.

— Така, както се движат из пристанището, тези типове са привлекли вниманието на Бреговата охрана. Сега ги преследват. Ако седнете и почакате, ще се постараем да ви отведем близо до тях. Изглежда ще пресекат пътя ни на около километър и половина оттук.

Кордеро кимна, всички зачакаха, а офицерите от пристанищния патрул даваха газ по целия път напред.

Тяхната лодка беше дори по-бърза от тази на противопожарната охрана и пореше водите на развълнуваното пристанище. Кордеро се бе доближила до Харват, така че той я чуваше въпреки рева на двигателите и фучащия покрай тях вятър.

— Ако не е бил Ренър, то тогава чие е било тялото?

— Нямам представа — отвърна Харват. — Но имам чувството, че Сал е удържал обещанието си.

— Какво обещание? — извика Райън.