Читать «Тайният орден» онлайн - страница 173

— Сабатини заяви, че няма нищо общо с бомбите тази вечер. Ядосали го и щял да се погрижи за виновниците.

— Няма да му се отвори парашутът — обади се Макгий. — Виновният тип е вързан в хотела, а в гърдите му е опрян един МР5.

— Тогава кой подскача по дъното на бостънското пристанище сега?

Райън имаше представа и тъкмо се канеше да отговори, когато като приливна вълна изотзад ги захлупи оглушителен вой.

Всички се извърнаха и видяха гигантски хеликоптер „Сикорски МН-60Т“, модел „Джей Хоук“ на Бреговата охрана да прелита над тях в същата посока.

— Видяха целта! — извика от лоцманската кабина един от служителите от пристанищния патрул. — Заподозреният е облечен в униформено яке на Бостънското полицейско управление.

Райън изчака Харват да я погледне и изкрещя, надвиквайки двигателите:

— Сабатини?

Харват кимна.

Когато голямата океанска яхта попадна в полезрението им, те преброиха още пет други лодки, които я преследваха ожесточено — три от Бостънското полицейско управление и две от Бреговата охрана на САЩ, като всички я осветяваха с прожекторите си. Горе на мостика Харват успя да различи жилетката на Бостънското полицейско управление на Сал.

Хеликоптерът се наклони, за да заобиколи, и Харват видя, че вратата му е отворена, а вътрешността — затъмнена. Бреговата охрана не се помайваше и тази врата не беше отворена заради морския бриз. Макар да не го виждаше, Харват знаеше, че вътре има снайперист.

Щом хеликоптерът застана на позиция, през един от високоговорителите на лодките на Бреговата охрана бе подадена друга серия заповеди към управляващия яхтата да приведе своя съд в пълен и незабавен покой.

От яхтата не изпълниха нареждането и от хеликоптера изригнаха два оглушителни откоса, които прозвучаха като гръм от 50-калиброво оръжие, които пробиха двигателния блок на яхтата.

За секунди от кърмата се изви дим и съдът загуби мощност. Накрая бавно спря и се заклати във водата. Колкото и заповеди да му бяха дадени през високоговорителя, мъжът на мостика не помръдваше. Бордовите екипи в съответните лодки бяха в готовност, а хеликоптерът със снайпериста се въртеше във въздуха близо до него.

Макгий потупа един от патрулите по рамото:

— Провери дали знаят, че освен мошеника детектив от бостънската полиция, смятаме, че на борда има и двама съучастници и един отвлечен. Съучастниците са много добре обучени и сигурно са и добре въоръжени.

Офицерът кимна и предаде информацията на другите екипи. За Харват, Кордеро, Райън и Макгий ситуацията се превърна в игра на изчакване.

Бреговата охрана издаде последна серия указания на човека на мостика, а когато той не отговори, на бордовите екипи бе дадено разрешение да предприемат нападение.

Докато наблюдаваше работата на екипите, нещо не наред на кърмата привлече вниманието на Харват. Изведнъж по радиостанцията, която офицерите от пристанищния патрул бяха настроили на най-силен звук, така че Кордеро и всички останали да могат да чуват, настъпи оживление.

Човекът на мостика беше мъртъв.

— Мъртъв? — повтори Кордеро. — Как е възможно?