Читать «Тайният орден» онлайн - страница 171

Когато Харват попита как е успял така бързо да измъкне толкова много информация, Уайс му обясни, че идеята била на Рийд Карлтън. Стареца се бе добрал във Вашингтон и до друг обучен убиец от „Клуба на плувците“. Името на този човек било Самюъл. Карлтън закарал Самюъл до дома на Старк, след което ги свързал по телефона. Щом Самюъл направил описание на дома на Старк отвън и че вижда с какво се занимават членовете на семейството му, човекът рухнал и си казал всичко.

Мислите на Харват се въртяха все около чутото от Уайс за това как бившият председател на Резерва бил изнудван от саудитците. Когато попита как са се пресекли пътищата на Дъркин и Сойър, Уайс обясни, че за срещата съдействал Уилям Джейкъбсън.

Онова, което най-силно разтревожи Харват, бе, че нещата започваха да пасват прекалено добре. Всъщност и друго го тревожеше, дори повече — вършейки каквото трябва, можеше да се окаже в крайна сметка, че той ускорява съсипването на собствената си държава.

Трябваше да има и друг изход. Друг някакъв начин да предотврати това да се случи и да използва техния собствен план против самите тях.

Дори този начин да съществуваше, за съжаление в момента той не му хрумваше, а и нямаше време сега. Благодарение на визьора за нощно виждане бе забелязал на стотина метра откъм щирборда да плава някакъв предмет. Съобщи информацията в кабината на кормчията, който веднага промени курса в указаната посока.

Харват подаде визьора на сержанта, поръча му да предаде информацията и на другия съд, който се беше отдалечил вече, и побърза да отиде на кърмата при Кордеро.

— Какво правиш? — попита тя, когато видя, че той се съблича.

— Вече са хвърлили тялото във водата.

Сержантът също забеляза действията на своя пътник и се провикна:

— Какво правиш? Не може! Не си обучен.

Коланът с тежестите вече бе на кръста на Харват и той проверяваше мундщука, който се свързваше с бутилката на гърба му. Нахлузи маската на лицето си грабна един нож и фенер точно когато лодката на пожарната спря до тях. Грамаден дървен сандък, приличащ на контейнерите за английски чай, подскачаше, подмятан от вълните. Харват включи фенера, прехвърли се във водата и в този миг мерна нарисувания с боя череп с кръстосани кости и короната на едната стена.

Водата беше студена, но Харват бе попадал и в по-студени води и не обърна голямо внимание. Всичко около него тънеше в мрак с изключение на лъча на водоустойчивия фенер.

Сандъкът на повърхността бе оставен като маркировка, ето защо той улови въжето, закачено за дъното, и започна да се спуска по него все по-надолу и по-надолу. В светлината на фенера нямаше въздушни мехурчета. Въртеше му се една-единствена мисъл:Дано само Джонатан Ренър да не е мъртъв. Нека да спасим поне един!Не мина много и забеляза силует към края на въжето.

Когато доближи, разпозна платнен чувал, достатъчно голям, за да побере тяло на човек, за който бяха закачени като тежест камъни и гюлета — така както в миналото са погребвали починалите в морето.