Читать «Тайният орден» онлайн - страница 169

— Нещо друго каза ли?

— Не знам — замисли се Кордеро. — След това затвори.

— Със сигурност е инсталирал някаква система за наблюдение в къщата си или компютърът е активирал телефона му, когато влязохме. Издънил се е и го знае. Трябва да стигнем до пристанището час по-скоро.

— Може да е навсякъде.

— Не мисля — заяви Харват и тръгна напред към мястото, където бяха паркирали колата ѝ. — Според мен вече нямат време и са загърбили всякакви задръжки. Ще ликвидират и Ренър тази вечер.

— Но къде?

— Кое е последното значително историческо събитие, случило се също на пристанището?

Кордеро спря, осъзнавайки за какво става дума.

— Бостънското чаено парти.

Парченцата от мозайката започнаха се наместват и да придобиват смисъл, поне за нея. Обясни си как е станало така, че убиецът бе успял да избегне камерите, да не остави никакви следи на местопрестъпленията, дори странната инсталация в сградата на Дървото на свободата — Сал беше учил инженерство, преди да се прехвърли към криминологията, но продължаваше да е запленен от постиженията на техниката.

Към всяко от тези парченца имаше и множество въпроси. Харват ѝ бе обяснил какво представлява „Клубът на плувците“ и дори как вероятно Сал е бил привлечен в него. Това, което тя продължаваше да не проумява, бе защо отвличаха и убиваха хора. Съзнаваше, че трябва да насочи усилията си другаде. Сал и хората, за които работеше, трябваше да бъдат спрени.

Когато влезе в колата си и блутут устройството се синхронизира с телефона ѝ, тя потегли и активира говорителя на телефона. Не искаше да използват полицейските честоти или мобилните им оператори. Сал имаше достъп до тях, а двамата с Харват нямаха намерете да му помагат.

Свърза се със своя командир и го информира за новите обстоятелства, докато в същото време с максимална скорост се носеха към пристанището. Обясни му от какво имат нужда, като не пропусна да му напомни да не използва полицейските честоти и връзки. Сал със сигурност слушаше всички.

Харват слушаше разговора ѝ и веднага щом тя свърши, неговият телефон иззвъня. Беше Бил Уайс. Търсеше го от клетъчния си телефон, а не от стационарния си във Вашингтон.

— Бил — започна Харват, когато вдигна, — моментът не е много подходящ.

— Разполагаме със сигурна информация за самоличността на убиеца. Принадлежи на „Клуба на плувците“. Името му е Салваторе…

— Сабатини — уточни Харват, довършвайки изречението му. — Известно ми е. Току-що бях в дома му.

— Как успя да…

— Дълга история — прекъсна го отново Харват. — Къде си? Карлтън спомена, че си на път за тук, за да помогнеш да спипаме онези типове.

— В града сме. Дори заловихме един от тях.

Харват извърна лице към Кордеро.

— Хванали са един — осведоми я той. — Бил, пускам те на високоговорител, за да те чува и следовател Лара Кордеро от отдел „Убийства“ на Бостънската полиция. Беше партньор на Сабатини. Можеш да ѝ имаш пълно доверие.

— Кого заловихте? — попита Кордеро, след като Харват натисна съответното копче на телефона си и го сложи между двамата.

— Оперативен от ЦРУ на име Старк. Разпитахме го и стана ясно, че тук някъде в Бостън има още двама от техните. Някой си Вакаро и шефът на екипа Том Къшинг.