Читать «Тайният орден» онлайн - страница 160

— За мама няма командировка, ако не ми се обадят шест пъти, преди да съм влязла в стаята си — каза тя.

Пиколото се усмихна и я остави стъпила на ръба на асансьора да наставлява две въображаеми деца.

Тя вече беше отбелязала местоположението на най-близката стълбищна площадка, в случай че пиколото забравеше инструкциите си и почукаше на вратата на Старк, което щеше да я застави да се изтегли бързешком.

Пиколото обаче постъпи според указанията. Райън запомни мястото на стаята и тръгна в противоположната посока. Знаейки колко безкрайно услужливи могат да бъдат пиколата или който и да било мъж, попаднал на привлекателна жена, тя продължи разговора си със същата оживеност, за да му попречи да ѝ предложи помощ в намирането на стаята и настаняването.

Комбинацията език на тялото и тон на гласа свършиха работа. Пиколото се върна при асансьорите. След като чу вратите да се затварят и се увери, че го няма, тя се свърза по радиостанцията с Макгий и Уайс и им каза на коя стълбищна площадка ще се срещнат.

— А сега настъпва веселата част — рече Уайс и извади аерозолен лютив спрей от чантата си.

Макгий го погледна. На етикета пишеше „Охранително-защитни средства“, а към дюзата бе прикрепена тясна прозрачна пластмасова тръбичка с дължина около 45 сантиметра.

— Приличаш на котарака Феликс с тази торба. Нали си взел и колелото, за което преди години си мечтаех за Коледа?

— Ще бъде по-хубаво и от Коледа. Само гледай!

— Няма да палим с това нещо, нали? Не искам онзи тъпак Старк да изгори като коледно дърво, освен ако не е абсолютно наложително.

— Това е най-доброто, което са изнамерили военните. Гори като факла, но не е запалително — поклати глава Уайс.

— Чия беше идеята за тръбичката? Твоя ли?

— Всъщност беше тяхна. Ако искаш вярвай, но вдъхновението дойде от хотелите. Някакъв задник чука на вратата ти в три часа сутринта, ти пъхаш тръбичката под вратата, пръскаш това нещо в коридора, той се напълва с лютива мъгла и се превръща в много неприятно място за стоене. Ние обаче ще направим обратното.

— Ще го издухаме с дима от стаята му в коридора. Харесва ми — усмихна се Макгий.

Уайс погледна Райън.

— Готова ли си?

— Да тръгваме — кимна тя.

Старк щеше да бъде зает със съдържанието на плика доста време. Вътре имаше страница от „Уолстрийт Джърнъл“ с три задраскани с молив букви. Дали екипът все още използваше стария код, нямаше значение. На Старк щяха да му бъдат нужни поне петнайсет минути, за да разчете съобщението и да провери точното място в интернет, където ще го чакат по-нататъшни инструкции.

Беше един от аварийните протоколи на екипа, предназначен за употреба само когато бъдат разкрити техните първични и резервни кодове, и по тази причина Райън се надяваше да свърши работа. Единственото сигурно нещо беше, че Старк ще бъде в състояние на прекомерна бдителност. Затова беше от такова значение планът на Уайс да проработи.