Читать «Тайният орден» онлайн - страница 160
Брад Тор
— За мама няма командировка, ако не ми се обадят шест пъти, преди да съм влязла в стаята си — каза тя.
Пиколото се усмихна и я остави стъпила на ръба на асансьора да наставлява две въображаеми деца.
Тя вече беше отбелязала местоположението на най-близката стълбищна площадка, в случай че пиколото забравеше инструкциите си и почукаше на вратата на Старк, което щеше да я застави да се изтегли бързешком.
Пиколото обаче постъпи според указанията. Райън запомни мястото на стаята и тръгна в противоположната посока. Знаейки колко безкрайно услужливи могат да бъдат пиколата или който и да било мъж, попаднал на привлекателна жена, тя продължи разговора си със същата оживеност, за да му попречи да ѝ предложи помощ в намирането на стаята и настаняването.
Комбинацията език на тялото и тон на гласа свършиха работа. Пиколото се върна при асансьорите. След като чу вратите да се затварят и се увери, че го няма, тя се свърза по радиостанцията с Макгий и Уайс и им каза на коя стълбищна площадка ще се срещнат.
— А сега настъпва веселата част — рече Уайс и извади аерозолен лютив спрей от чантата си.
Макгий го погледна. На етикета пишеше „Охранително-защитни средства“, а към дюзата бе прикрепена тясна прозрачна пластмасова тръбичка с дължина около 45 сантиметра.
— Приличаш на котарака Феликс с тази торба. Нали си взел и колелото, за което преди години си мечтаех за Коледа?
— Ще бъде по-хубаво и от Коледа. Само гледай!
— Няма да палим с това нещо, нали? Не искам онзи тъпак Старк да изгори като коледно дърво, освен ако не е абсолютно наложително.
— Това е най-доброто, което са изнамерили военните. Гори като факла, но не е запалително — поклати глава Уайс.
— Чия беше идеята за тръбичката? Твоя ли?
— Всъщност беше тяхна. Ако искаш вярвай, но вдъхновението дойде от хотелите. Някакъв задник чука на вратата ти в три часа сутринта, ти пъхаш тръбичката под вратата, пръскаш това нещо в коридора, той се напълва с лютива мъгла и се превръща в много неприятно място за стоене. Ние обаче ще направим обратното.
— Ще го издухаме с дима от стаята му в коридора. Харесва ми — усмихна се Макгий.
Уайс погледна Райън.
— Готова ли си?
— Да тръгваме — кимна тя.
Старк щеше да бъде зает със съдържанието на плика доста време. Вътре имаше страница от „Уолстрийт Джърнъл“ с три задраскани с молив букви. Дали екипът все още използваше стария код, нямаше значение. На Старк щяха да му бъдат нужни поне петнайсет минути, за да разчете съобщението и да провери точното място в интернет, където ще го чакат по-нататъшни инструкции.
Беше един от аварийните протоколи на екипа, предназначен за употреба само когато бъдат разкрити техните първични и резервни кодове, и по тази причина Райън се надяваше да свърши работа. Единственото сигурно нещо беше, че Старк ще бъде в състояние на прекомерна бдителност. Затова беше от такова значение планът на Уайс да проработи.